Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Малко преди вечеря кралят на Дъблин влезе в голямата зала, която бавно се изпълваше с хора. Дали Иърин щеше да се появи тази вечер? Разбира се, след като бе изпълнил желанието й, тя нямаше да се осмели да го разгневи отново. Ето я там, застанала до огъня, разговаряше с брат си Лейт.
Когато забеляза мъжа си, Иърин се отправи грациозно към него и го поздрави с неподправена любезност.
— Зигурт и Мойра ще се венчаят, преди да поднесат вечерята. Така всички ще вземат участие в церемонията. Надявам се, че нямаш нищо против.
В очите й блещукаха искри, които изобличаваха в лъжа уважението в гласа й. Тази жена изпълняваше нарежданията му — и в същото време го предизвикваше, както и когато можеше.
— Много добре — отговори равнодушно Олаф. — Нека церемонията започне.
Мойра и Зигурт бяха венчани от един християнски монах и скоро всички седнаха на масата. Настроението се повишаваше с всяка изминала минута. Вино и ейл се лееха в изобилие. Развеселен, Олаф наблюдаваше как безумно смелият Зигурт често се изчервява като малко момче. А ирландската му невеста не преставаше да пролива радостни сълзи.
Кралят пи повече от всякога и това го разяри не по-малко от величественото поведение на жена му, която седеше до него. Винаги, когато улавяше погледа й, четеше в него уверено превъзходство. Не, още тази нощ трябваше да я постави на мястото й.
Внезапно Олаф се ухили злобно и вдигна чашата си.
— Пий с мен, скъпа съпруго! За твоята победа! За новата щастлива връзка между норвежец и ирландка!
Както беше очаквал, Иърин се подчини и вдигна своята чаша, ала усмивката не достигна до устните й.
В този миг Олаф отново си припомни обвинението на Магийн, че Фенен Мак Кормак е любовник на жена му… Пийналият Зигурт отклони вниманието му, като стовари силните си мечи лапи върху раменете му. Олаф го отблъсна и през смях му пожела успешна сватбена нощ. После се обърна отново на другата страна, но жена му беше изчезнала.
Все пак той не стана веднага от масата. Когато най-сетне се надигна, кръвта пулсираше болезнено в слепоочията му. Миналата нощ беше спал лошо, после бе прекарал часове наред на арената с младите воини, а накрая дори го принудиха да се занимава с някакви глупави женски спорове. Крайно време беше да си почине. А най-доброто средство за отпускане беше топлата вана.
Уморен, Вълкът напусна залата и заповяда на Риг да отнесе ваната в спалнята му. Когато влезе, Иърин още не си беше легнала. Тя тъкмо завързваше връзките на нощницата си и когато вратата скръцна, потрепери и изпусна сатенения шнур. Олаф избухна в смях. Без да каже дума, Иърин се пъхна в леглото и се зави до брадичката.
Устремил очи право пред себе си, съпругът й започна да се съблича. Междувременно Риг надзираваше слугите, които внесоха в стаята тежката медна вана и няколко ведра с вода. Странно, запита се Олаф, защо дребосъкът тази вечер упорито избягва погледа ми…
Той сви рамене и влезе във ваната. Риг застана до него, стиснал в ръце последното ведро. Вълкът се отпусна назад и лениво попита:
— Какво чакаш още? Да не си се побъркал внезапно?
Риг изля горещата вода право върху гърдите му и Олаф простена смаяно:
— Какво ти става днес? Изчезвай, преди да съм се побъркал и аз. Заслужаваш добре да ти нашаря задника.
Джуджето хвърли любопитен поглед към свитата на кълбо фигура в леглото и изскочи от стаята.
Скоро парещата болка по гърдите му отслабна и под въздействието на топлата вода мускулите му започнаха да се отпускат. Ала гневът и вътрешното напрежение не искаха да изчезнат. Все по-често се улавяше, че поглежда към жена си, която продължаваше да лежи неподвижно. Не, тя не спеше — не можеше да е заспала за толкова кратко време.
Да вървят по дяволите и тя, и лицемерното й, фалшиво послушание! А той, глупакът, съжаляваше, че я е ударил! Беше се подчинил на желанието й, беше принудил най-добрия си пълководец да вземе за жена една ирландска пленница и беше прогонил любовницата си. А тази жена не проявяваше и най-малка благодарност.
Внезапно на устните му се появи усмивка.
— Иърин, изтрий ми гърба! — Жена му не отговори. Също така умело, както се преструваше на покорна, сега се направи на заспала. — Знам, че си още будна, скъпа ми съпруга Прекарах дълъг, напрегнат ден и ако ми позволиш, ще добавя, че ти го направи още по-неприятен с изискванията си. Затова имам пълно право да поискам от теб тази малка услуга.