Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
Тя беше унижила Гренилда, беше я нарекла „метреса“ — но не защото беше жестока, а само от отчаяние. Откъде можеше да знае, че русата норвежка е била целият му свят? Гневът му а почна да отслабва, докато смаяно наблюдаваше ездаческото й изкуство.
Иърин дръпна юздите само на крачка от мъжа си. Вятърът безгрижно си играеше с абаносовочерните къдрици и развяваше виолетовата мантия.
— Бих искала да поговоря с теб, Олаф. — Викингът безмълвно наклони глава и Иърин продължи решително: — Има един проблем, който изисква незабавната ти намеса. Мойра, моята дама, която принадлежи на твоя Зигурт, очаква дете от него. Преди години е била взета в плен при нападението над Клонтайърт. Доколкото знам, още оттогава живее със Зигурт, макар че той е един от изнасилилите я разбойници. Ти сключи мир с братовчед ми Грегъри и предложи да му върнеш провинцията Клонтайърт. Мойра също заслужава обезщетение, след всичко, което е изстрадала. Трябва да изискаш от Зигурт да се ожени за нея. Тя никога не ти е създавала трудности, винаги е била покорна пленница и робиня. Ала не бива повече да позволяваш другите жени да я унижават. Не бих желала детето й да се роди като копеле, непризнато нито от норвежците, нито от ирландците.
Олаф изгледа подигравателно гордото й изражение и вдигна светлите си вежди.
— Значи искаш от мен да принудя Зигурт да се ожени.
— Точно така. Аз също бях принудена да го сторя.
Олаф се засмя и отметна глава назад.
— Значи око за око, така ли, принцесо на Тара?
— Не. За несправедливостта, която бе причинена на мен, няма обезщетение.
Гласът й премина в шепот и това го трогна до дън душа. Усети потребност да й удари още един шамар, но още по-силно беше желанието да я притисне до себе си и да открие дали страстта, блещукаща в очите й, тече и в кръвта й. О, да, той щеше да й покаже кой е господарят на този град и какво огромно благоволение й бе оказал с въздържането си да упражни съпружеските си права.
Олаф дръпна рязко юздите на коня си и разсърденото животно се изправи на задните си крака. Господарят му го укроти само с няколко уверени движения и изгледа Иърин с ледените си очи. Толкова по-голямо беше смайването й, когато чу отговора, на който дори не смееше да се надява:
— Е, добре, така да бъде! — процеди през стиснати зъби той.
После й обърна гръб и се понесе сред облак прах към полето за упражнения. Иърин погледа известно време след него, после препусна обратно към палата, за да съобщи добрата вест на Мойра. Не забеляза, че Олаф я следеше отдалеч с внимателни очи. Жена му се справяше отлично с дребната си кобила. Като истински воин.
Когато получи заповед да се венчае за Мойра, Зигурт побесня. Ала Вълкът му отговори с не по-малка ярост и накрая великанът с пламтяща червена коса сведе засрамено глава.
Олаф не се изненада особено, като разбра, че първият му пълководец и съветник обича истински ирландската си спътница и е изпълнен с гордост от бащинството си. Ако не беше загрижен за спазването на приличието, сигурно отдавна щеше да я е направил своя жена. Вълкът му предложи сам да поиска ръката на дамата, така никой нямаше да узнае, че сватбата не е била негова собствена идея.
След този разговор Олаф дълго седя замислен пред камината. Чакаше го още един неуреден проблем, двойно по-неприятен. Трябваше да приключи историята с Магийн. Ох, как мразеше да му вгорчават живота с женски дребнавости!
Иърин се отправи към палата в прекрасно разположение на духа. Може би ужасният й брак все пак имаше някакъв смисъл, ако можеше да се възползва от дадената й власт, за да помогне на сънародниците си.
Грейналото от радост лице на Мойра я възнагради стократно за усилията. Иърин побърза да я увери, че сватбата ще се състои още тази вечер.
Отново обляна в сълзи, Мойра излезе от покоите на господарката си. Този път плачеше от щастие. Иърин пристъпи към прозореца и се загледа с невиждащи очи към обширния двор. Припомни си мъчителната нощ, предхождала този ден на триумф, и радостта й отлетя някъде много далеч. Олаф бе отстъпил пред искането й — може би защото съжаляваше за избухването си и за жестоката плесница. Въпреки това тя нямаше да търпи блудницата му в дома си нито ден повече.
Иърин докосна бузата си, която продължаваше да пари, и си каза, че Олаф я е ударил не заради Магийн, а заради Гренилда — само защото се беше осмелила да спомене русата красавица, която той продължаваше да обича дори и мъртва.
Не, не беше много вероятно Олаф да храни чувства към Магийн. Ако изобщо беше способен на истинска любов, Гренилда я бе отнесла със себе си в отвъдното.