Златната невеста
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната невеста». Краткое содержание книги:
Само след минути Мойра влезе в покоите й със зачервени от плач очи и побърза да се извини:
— Простете, че не дойдох още сутринта, но Риг ми обясни, че не чувствате зле и не желаете да ви смущават. Как сте сега?
— По-добре, благодаря. Повиках ви, защото искам да разбера какво ви потиска.
Долната устна на Мойра потрепери.
— Нищо ми няма. Мисля, че просто съм преуморена.
Иърин улови ръката на сънародницата си, отведе я до леглото и я накара да седне.
— Моля ви, Мойра, доверете ми се! Чух, че Гундред се отнесла нелюбезно с вас. Моята задача е да пазя мира в този дом, затова трябва да узная какво ви измъчва.
Мойра избухна в плач.
— Очаквам дете! — прошепна през сълзи тя и Иърин я прегърна утешително. — И не искам то да се роди извънбрачно, все едно ирландско ли е или норвежко. Така и двата народа ще го презират.
Иърин помилва безпомощно косите й.
— Никой няма да презира детето ви, мила, имате обещанието ми. Ще помоля Олаф да ви изпрати в Тара, при баща ми. Там живеят много млади мъже, загубили семействата си във войната, и Ард-Рий лесно ще намери за кого да ви омъжи. Сигурна съм, че всеки ирландец ще приеме е обич и вас, и детето. Не позволявайте на Зигурт да ви докосва повече. Той е едно норманско чудовище и…
Тя млъкна смутено, защото Мойра внезапно избухна в истеричен смях, макар че по страните й продължаваха да се стичат сълзи.
— О, Иърин, Бог да ви благослови, но аз не мога да оставя Зигурт. Аз обичам това норманско чудовище! Само ме е страх за бебето…
Иърин се изправи и с усилия си пое дъх.
— Ако обичате Зигурт и носите под сърцето си неговото дете, той трябва да се ожени за вас.
Мойра отговори през плач:
— Той ме желае, знам, но никога няма да се ожени за ирландка. Тъй като не е крал, няма нужда да се съюзява с когото и да било.
Иърин не можеше да приеме такова възражение.
— Останете тук. Ей сега ще се върна. И тогава ще започнем да се готвим за сватба.
Тя излезе от покоите си гордо изправена и Мойра се загледа страхопочтително след нея, без да знае, че господарката й се пита със страх откъде се е взела тази увереност в сърцето й. Иърин можеше само да се надява, че ще стане чудо, което ще й позволи да изпълни обещанието ся.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Възседнал врания си жребец, Олаф наблюдаваше мъжете, които се упражняваха в бойното изкуство. Особено го интересуваха Грегъри Клонтайърт и кралските му роднини от Ълстър и Тара. Беше проявил достатъчно разум да не подцени бойната сила на Ейд Финлейт. И двамата бяха осъзнали, че са попаднали в задънена улица и трябваше да избират между съюза и продължаването на безсмислените кръвопролития. И макар че съюзът, скрепен с женитба, не беше сложил край на датските нападения, Вълкът и Ард-Рий можеха да се чувстват сигурни в кралствата си. Обединявайки силите си, те ставаха непобедими.
Говореше се, че Фригид Кривокракия се е скрил в северните области, принадлежащи на Нийл от Ълстър. Един ден Олаф щеше да унищожи този датски плъх и всички мъже на Ълстър щяха да застанат зад него. Да, той скоро щеше да излезе на бой срещу Фригид и да отмъсти за Гренилда. Смъртта на коварния враг щеше да уталожи болката в сърцето му.
Мисълта за загиналата любима му напомни за жалкото състояние на брака му. Иърин не преставаше да подлага на изпитание търпението му. Предизвикваше го, и то не само в спалнята. Унижаваше го дори в залата, пред събралите се воини, като не се съобразяваше с положението си и блестеше с отсъствието си. И то само защото се беше разсърдила заради някаква дребна домашна неразбория… Освен това се беше изказала за Гренилда като за негова „метреса“ и с това беше заслужила справедливия му гняв.
Защо тогава беше притеснен, че е загубил самообладание и я е ударил? И защо се прояви като последен глупак и прекара нощта на пода до камината, вместо в мекото си легло? Защото с всеки изминал ден красотата и темпераментът на Иърин го възхищаваха все повече. Това беше единствената причина да стои по-далече от нея. Нощите в брачното легло се бяха превърнали в мъчение, а не усещаше никакво желание да задоволи потребностите си другаде.
Олаф въздъхна отвратено. Жени! Не беше разбрал дори какво е предизвикало този пристъп на ярост. Много отдавна не беше стъпвал при Магийн — за последен път вечерта, преди да даде съгласие за сватбата. Въпреки това трябваше да предприеме нещо. Беше обещал на Ейд да се отнася към дъщеря му с уважението, дължимо на една принцеса от Тара.
Той обърна сърдито коня си и се изкачи на високия хълм, стигащ се край градските стени. Никак не му беше приятно да се меси в домакинството. Когато зад него се чу конски тропот, той се обърна на мекото кожено седло и смутено мръщи вежди. Жена му се носеше право към него в луд галоп.