Да се влюбиш в негодник

Тя се усмихна за момент.

— Мисля, че знам за какво говориш. И аз съм попадала в такава ситуация.

— Така ли? Сигурно е имало доста деца в тази банда.

— Почти всички бяха деца и всичките също като мен сираци. Дагър ни осигуряваше покрив над главите и храна и ни учеше как да се оправяме сами.

— Имаш предвид, че ви учеше да крадете?

— И това също.

— Значи той е бил вашия главатар. Правилно ли схващам, че точно той те е изгонил?

Тя кимна рязко, обърна се и се зае с чистенето отново, доста енергично при това. Явно беше болезнена тема за нея. Беше твърде скоро след като я бяха отлъчили от бандата и тя не искаше да го обсъжда. Изненада се, че му каза толкова много, след като въобще не искаше да говори за това преди.

— Ела да седнеш, Дани — предложи той любезно. — Има още няколко неща, които искам да те питам. Нека да се настаним удобно.

Той й посочи дивана. Тя обърна поглед натам за момент и каза.

— Не е редно, не мислиш ли? Ти седни. Аз шъ си стоя тук.

— Това, което ще те питам е доста лично. Ще е по добре, ако си седнала при мен.

— Та да започнеш пак с номерата си? Знам та вече, господинчо. Откажи се.

— Никакъв шанс, любима.

Не беше нарочно, но погледът на Джереми стана толкова чувствен, че Дани ахна и бързо отмести поглед. Дори започна да си вее с пръчката за прах, очевидно несъзнаваща какво прави. Когато най-накрая забеляза изпъшка шумно.

От своя страна Джереми беше изправен пред сериозна дилема. Да се възползва ли от това, че толкова я беше възбудил или да продължи с плана си да я опознае по-добре. Въпреки че, не беше в природата му да пренебрегва инстинктите си, той се насили да избере второто. Просто искаше от нея повече от едно мимолетно удоволствие. А беше сигурен, че дори и да му се отдаде напълно сега, по-късно щеше да сметне, че се е възползвал от нея и щеше така да му се вбеси, че да напусне работа и да си тръгне.

Минута по-късно тя каза останала без дъх:

— Добре, ще седна тук, но ти си намери друго място.

Джереми се ухили широко. Това си беше напредък, голям при това. И като приближи дивана, тя седна на самия ръб, възможно най-далеч от него. Той въздъхна и отиде да седне на другия диван срещу нея.

— Това няма да трае много, нали? — попита тя с раздразнение, сега след като вече се беше съгласила. — Имам си работа за вършене.

— Би могло да продължи и по-дълго, но не вярвам. И не се тревожи за работата си, щом аз ти преча да си я вършиш. Ако не успееш да приключиш с всичко днес, ще поема вината.

— Какво искаш да знаеш тогава?

— Да започнем с възрастта ти.

— Нали вече ти казах.

— Да, не беше ли 15?

— Всъщност съм на десет, просто съм по-висока.

Джереми се засмя високо, но тя не изглеждаше развеселена, така че той бързо спря да се смее и каза.

— Значи си останала сирак на колко… две или три години?

— Предполагам, че някъде на четири-пет, може би дори на шест.

— Тоест, сега си някъде на двайсет-двайсет и една?

Тя кимна бързо, даже прекалено рязко. Все още не се беше отпуснала и той не се сещаше как да го постигне, след като точно неговото присъствие я изнервяше така. Надяваше се тя да се успокои и да забрави, че й се иска да е където и да е другаде, освен тук с него.