Да се влюбиш в негодник

Джеймс повдигна вежда.

— Да разбирам ли, че твоят приятел Пърси не знае за това?

— Не, тя беше преоблечена като мъж. Преструвала се е откакто е в бандата, което е почти през целия й живот. Пърси така и не я разпозна, че е жена, затова когато я видя снощи реши, че познава брат й и че са близнаци.

— Разбирам. Проклятие… не, не разбирам. Пуснал си най-обикновен крадец в къщата си?

Джереми потръпна, като чу баща му да повишава тон.

— Няма нищо обикновено в това момиче. Ти успя ли да огледаш лицето й? Има такива фини кости, че би могла и да е принцеса. Говори като улично хлапе, но и как иначе, след като е израсла на улицата. Освен това е сирак. Не знае кои са родителите й и не знае дори името, с което е родена. Обаче иска да се издигне в обществото и аз нямам съмнение, че ще успее, защото е много умна. Само за няколко дни започна да говори по-правилно. Всъщност, тя ме потърси просто защото ме обвинява, задето е изгубила дома си.

— А ти виновен ли беше?

— Очевидно. Не й дадох голям избор онази вечер. Оказа се, че малката им тайфа се подчинява на строги правила, а тя трябваше да ги наруши всичките заради нас.

— Значи си я наел защото мислиш, че й го дължиш?

— Разбира се, че не — отговори Джереми и леко се изчерви. — Наех я, защото ме заплаши, че ще каже на Хедингс. Просто не ми остави избор.

Джеймс се намръщи.

— Я, чакай да видя дали съм разбрал правилно. Вместо да се опита да ти измъкне пари за мълчанието си, тя е поискала да й дадеш работа? Ти не каза ли, че е умна?

— Умна е. Да си намери работа е част от плана й да се издигне в обществото.

— И с пари щеше да го направи — отбеляза сухо Джеймс.

— Знам. И на мен ми е странно, че не избра този път. Но честно казано започвам да мисля, че само е блъфирала.

— Вероятно. Ако е толкова умна, колкото казваш, сигурно знае, че ако отиде при Хедингс, ще издаде и себе си.

— Именно. Но пък се справя доста добре като прислужница. В началото не вярвах, че ще се получи, но е така. Пък и все още искам да спя с нея.

— Тогава защо, за Бога, не го направиш и не я отпратиш?

— Защото не мисля, че веднъж ще ми е достатъчно, а пък и тя не е много склонна „да се търкаля в кревата с мен“.

— Господи, само не ми казвай, че една крадла и изнудвачка се пази за съпруга си.

— Не, просто не иска да има нищо общо с мен.

Джеймс извъртя очи.

— Е, това вече е странно. Сигурен съм, че го вярваш щом го казваш, но никой друг няма да ти повярва.

— Истина е. И аз самият още не мога да разбера защо.

— Не си ли помислял да я попиташ?

— И да сваля всички карти на масата?

Джеймс изсумтя.

— От това, че тя те цапардоса така, мога да заключа, че вече си го направил. Попитай я, разбери се с нея и я заведи в леглото. После я махни от тази къща. Освен фактът, че може да те обере до шушка, докато я държиш тук…

— Тя вече не краде.

— Да бе! — не повярва Джеймс.