Призрака на Ляно Естакадо
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрака на Ляно Естакадо». Краткое содержание книги:
— Слава богу, че сте още живи! — възкликна ловецът. — Почти бях убеден, че сте загинали, и се страхувах, че ще трябва да вадя труповете ви от пясъка.
— Чак толкова зле не ни подреди торнадото — отвърна Фред:
— Бяхме само леко засегнати. Но ти сигурно си бързал страшно много. Не ви очаквахме все още.
— Да, наистина препускахме като бесни, защото се тревожехме за вас. Торнадото премина съвсем близо край Хелмърс Хоум. Видяхме опустошенията му и от посоката, в която се движеше бурята, предположихме със стопроцентова сигурност, че е връхлетяла и върху вас. За щастие се е отнесла доста милостиво.
Фред разказа накратко за двукратното появяване на Призрака и след това добави:
— Сър, онова, което ти описвам, беше забелязано от пет чифта очи. Обаче не мога да го проумея, нито пък да го обясня. Едва ли ще се намери човек, който да е в състояние да докаже дали в случая става въпрос за мираж, или за някакво реално същество.
— О, все пак има такъв човек и този човек съм аз! — намеси се Хобъл Франк. — И дума не може да става за измама. Призрака е свръхземно същество, което язди из въздуха. Сега се намираме в среднощния час на призраците, наричан от янките „ghostly-hour“, Това обстоятелство обяснява появата на привидението и с най-сигурното доказателство, че си имаме работа с някоя душа, преселила се в отвъдния свят. Не вярвам да се намери някой, който да се осмели да ми противоречи.
Но той се беше излъгал, понеже Олд Шетърхенд го потупа леко по рамото и дружелюбно му каза:
— Скъпи Франк, а какво би трябвало да очаква човек, ако се осмели да ти възрази?
— Хмм, зависи от личността. Фред или Джими например буквално бих съкрушил с моите доказателства. Обаче ако ти самият зададеш някой малък скромен въпрос, то аз по изключение ще покажа готовност да ти дам желания отговор с подобаваща… по дяволите, историята пак се започва!
Светлината на юг се беше снишавала и отслабвала все повече и повече. Изглежда, се канеше съвсем да изчезне. В продължение на няколко минути се наблюдаваше на хоризонта само като бледо сияние. Но после тя изведнъж отново се засили и се понесе на запад като запален искрящ фитил на огнестрелно оръжие. Там тя се спря и с невероятна бързина се превърна в огнено море, което освети половината небе.
— Не съм преживявал досега подобен час на духове — възкликна Франк. — Тези огньове са от свръхестествен произход, понеже…
— Глупости! — прекъсна го Олд Шетърхенд. — Обяснението е много просто. Онзи огън е напълно естествен.
— Ами че какво ли ще гори там?
— Изсъхнали кактуси. Известно е, че в Ляно Естакадо има обширни пространства от по няколко мили, покрити с кактуси толкова нагъсто, че никакъв ездач не може да премине през тях. Изсъхнат ли тези растения, достатъчна е само една-единствена искра, за да се разбунтува истинско огнено море само за няколко минути.
— Така е — съгласи се Фред, — и аз знам, че на юг и на запад оттук се намират значителни кактусови полета.
— Е, ами тогава имаме обяснение за огъня, а скоро ще се разправим и с двата мними призрака!
— Охо! — намеси се Хобъл Франк. — Мними призраци ли? Истински бяха. А откъде пък ти хрумна мисълта, че са били два?
— Правя това заключение от различните фигури. Първият призрак, появил се през деня, е бил може би тъй нареченият кавалерийски офицер, преоблечен в други дрехи. Е, все пак ще разберем. Засега не мога да кажа кой е бил другият. Не познавам човек, който да носи кожа от бял бизон.
— Я ме остави на мира, мистър Шетърхенд! Никой човек не о в състояние да язди горе по небето, а това се случи и ние петимата го видяхме ясно с очите си.
— Да, отразените образи са се движили във въздуха, но самите конници са яздили долу по земята.
— Образи? Е, ама това е вече прекалено! Никога през живота си не съм чувал, че образи могат да яздят, и то през киселата материя на атмосферата! И как са възникнали тези образи?
— Чрез няколко различно нагрети въздушни слоеве, каквито се образуват край всеки огън.
— Тъй! Значи образите стават с помощта на въздушни пластове? Туй е нещо ново за мен. Досега си мислех, че се правят с моливи, четки или пък фотографически апарати.
— Ами с помощта на огледало?
— Вярно, за него не се бях сетил.
— При определени обстоятелства въздухът може да играе ролята на огледало.
— Аха! Туй вече ми е по-понятно, понеже, що се отнася до учението за миражите, аз съм един от най-изтъкнатите специалисти.