Призрака на Ляно Естакадо

Останалите не се развълнуваха особено много от това страшно наказание, понеже достатъчно добре познаваха дребосъка особняк. Те отново заговориха за торнадото и за предхождащото го появяване на Призрака на Ляно. Тримата в никакъв случай не бяха необразовани мъже. Особено Фред имаше повече от обикновени познания. Те бяха убедени, че в случая ставаше дума за някакво оптично явление, обаче не бяха в състояние научно да го обяснят.

Тъй минаваше времето и скоро настъпи нощта. Стана толкова тъмно, че на пет крачки не можеше нищо да се различи. Сега Франк отново се примъкна към тях. При такава тъмнина и на такова място не му се искаше да бъде сам. Обаче възмущението му не се беше изпарило напълно. Той не продума нито дума и не легна близо до другите, ами се настани на известно разстояние от тях, но все пак внимателно слушаше какво си говорят. По движенията му те успяваха да доловят как от време на време той подскачаше, готов да възрази когато някой кажеше нещо, за което той си мислеше, че знае и разбира повече. Но все пак винаги отново си лягаше. Желанието му да се цупи беше въпреки всичко по-силно, отколкото склонността да се хвали със собствените си въображаеми познания.

Междувременно въздухът се беше прочистил и можеше да се диша по-добре отпреди. От югозапад се беше появил лек ветрец и след дневната жега той им подействува много приятно.

По небето се виждаха няколко звезди, които показваха на лагеруващите времето.

Мъжете не разговаряха вече помежду си, а се мъчеха да заспят. Нямаше вероятност да бъдат смутени от някакви неприятели, а още отсега не можеха да очакват завръщането на Олд Шетърхенд. И белите действително заспаха. Само команчът бе вторачил широко отворените си очи в небето, макар че през последната нощ не беше спал нито минута. Смъртта или по-скоро убийството на неговия баща занимаваше младата му душа, копнееща за отмъщение.

Тъй минаваше четвърт час след четвърт час. Изведнъж бяха разбудени от силно възклицание на индианеца. Стреснати, те се повдигнаха в седнало положение.

— Мабуни намахцо — погледнете натам! — каза той, посочвайки на юг.

Въпреки тъмнината те забелязаха протегнатата му ръка и отправиха погледи в указаната посока. Там на хоризонта се беше появило някакво светло петно с формата на дълъг тесен клин. То не правеше впечатление на нещо необикновено, но все пак привлече вниманието на мъжете.

— Хмм! — промърмори Джими. — Ако се намираше на изток, щях да си помисля, че сме спали дълго и вече започва да се зазорява.

— Не — обади се Дейви. — Зазоряването изглежда иначе. Контурите на това светло петно са твърде резки.