Призрака на Ляно Естакадо
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрака на Ляно Естакадо». Краткое содержание книги:
Пленникът не отговори.
— И тази услуга ли не искаш да ми направиш? Изглежда, не се чувствуваш много сигурен. Я да ти видим лицето!
Той хвана пленника със силните си ръце и го изправи на крака с лице към заревото на огъня. После сграбчи дългата му коса и със силно дръпване я смъкна от главата му заедно с украшенията от пера.
— Zounds! — извика Джъгъл Фред. — Кавалерийският офицер. За какво ли, по дяволите, се е маскирал сега този обесник като индианец? Радвам се да те видя пак тъй скоро! Сър, вашият гардероб ей там зад храстите е открит и изпразнен. Зле го бяхте прикрили. Намерихме и твоята униформа. Какво ще кажеш, а? Какво да те правим сега?
— Нищо не можете да ми сторите! — процеди през зъби мъжът, побеснял от гняв. — Кой от вас ще докаже, че съм му причинил и най-малкото зло?
— Да, на това се осланяш. Все още не си извършил нищо престъпно срещу нас. Но плановете, които ковеш, са зли и според закона на прерията бихме могли да те поставим доста натясно. Обаче ние не сме палачи и ще те пуснем да си вървиш.
— Принудени сте да ме пуснете, понеже нямате никакви доказателства.
— О, бихме могли да намерим все някакви доказателства, но те съвсем не са ни нужни. И тъй, аз казах, че ще те пуснем да си отидеш, ще те пуснем ние, белите. Обаче тук има един червенокож воин, който има с теб някаква сметка за разчистване. Я го погледни!
Команчът пристъпи напред. Другият го огледа и заяви:
— Този тип ми е непознат.
— Не лъжи, мерзавецо! — извика Дейви. — Да не би да не познаваш и мен, и Дебелия Джими? Не нападнахте ли без никаква причина двамата команчи, не убихте ли единия от тях и после не преследвахте ли другия, докато ни се удаде да ви отклоним от дирята му? Не ни бави и си признай вината!
— Нямам никаква вина! — изскърца със зъби пленникът. Ето че сега Олд Шетърхенд сложи тежко ръката си на рамото му и каза:
— Виждаш как стоят нещата и предполагам, че са ти дали за мен описание като за човек, с когото шега не бива. Какво кроите да правите с преселниците, които ще бъдат водени през Ляно Естакадо от вашия мним мормон Тобайъс Прайзегот Бъртън? Къде са сега тези хора и защо подпалихте кактусите? Отговориш ли ми на тези въпроси, без да ме излъжеш, можеш да очакваш по-снизходителна присъда.
— Не разбирам какво искаш. Не познавам нито този индианец, нито тези двама типове, а още по-малко пък някакъв човек, който се казвал Тобайъс Прайзегот Бъртън. И за някакви си преселници не съм чувал нищо.
— Защо преследваше Призрака на Ляно Естакадо?
— Призрака ли? Смешно! Той е някакъв негодник, който преди малко застреля един от нашите хора както си стоеше сред нас. Застреля го право в челото.
— Няма ли да ни кажеш и нещо друго?
— Не.
— Тогава нямам повече работа с теб. Плановете ви ще бъдат осуетени, понеже ще вземем преселниците под наша закрила. И тъй, отричането ти ще бъде само за твоя сметка. А нека сега моят млад червенокож брат каже в какво обвинява този човек.
— Този бледолик рани с куршум в тялото вожда Огнена звезда, моя баща, от което вождът умря. Хау!
— Вярвам ти. От този миг убиецът ти принадлежи. Прави с него каквото искаш!
— Мътните го взели! — извика пленникът. — Не е голямо геройство от твоя страна. Завързан съм с ласо. Разбира се, че на този подлец никак няма да му е трудно да ме пречука!
Команчът повдигна ръка и направи презрително движение.
— Желязното сърце не взима подарени скалпове. Той ще накаже убиеца, но ще постъпи така, както подобава на един храбър воин. Нека моите братя почакат малко.
Той бързо потъна в тъмнината на нощта и скоро се завърна с коня на Стюарт. След като бе потичал още малко, конят беше спрял, а острите сетива на индианеца му бяха подсказали къде да го намери.
Сега Желязното сърце остави на земята всички свои оръжия, като задържа само ножа си. После се качи на своя кон и подкани другите:
— Нека моите братя развържат този мъж и му дадат неговия нож. След това нека възседне коня си и препусне накъдето си иска. Желязното сърце ще го преследва и ще се бие с него. Оръжията са равностойни — нож срещу нож. Ако след един час Желязното сърце все още не се е завърнал, значи, че лежи мъртъв в пясъка на Ляно Естакадо.
Според неписания закон на саваната трябваше да изпълнят волята му. Стюарт получи своя нож, освободиха го от ласото и той скочи на седлото. Препусна с думите:
— Сбогом! Глупаците никога няма да се свършат. Сега вече с нищо не можете да попречите на моите планове. Пак ще се видим, а тогава господ да ви е на помощ!
Желязното сърце нададе пронизителния боен вик на команчите и полетя като стрела с коня си подир него. Другите останаха по местата си смълчани. Наистина, след като налягаха на земята, размениха няколко забележки, но ужасната неизвестност ги потискаше толкова силно, че скоро замлъкнаха.