Родена в лед
- Автор: Робертс Нора
- Серия: concannon sisters #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена в лед». Краткое содержание книги:
Когато свирепите зимни бури станат господари на западните ирландски графства, местните хора си стоят вкъщи, а туристите не идват. Пансионът на Бриана Конканън опустява, но това не я смущава — тя се наслаждава на спокойствието и тишината. Тази година обаче Бриана очаква странен гост — Грейсън Тейн, автор на криминални романи от САЩ. Скитник по душа, с тъмно минало, той възнамерява да прекара зимата в усамотение. Ала съдбата е отредила друго…
— Тази ще ми стигне — облегна се на бар-плота. — Добре си спомням последния път, когато пихме двамата с теб.
— Като стана дума за вуйчо Нийл — обади се Маги, — с булката прекарват няколко дни на остров Крит. Изсвири нещо весело, Мърфи.
Той изпълни желанието й и засвири „Уиски в бутилката“, което я накара да потропва в такт с музиката. Грей се заслуша в думите и поклати глава.
— Вие, ирландците, защо вечно пеете за войни?
— Така ли правим? — попита с усмивка младата жена.
— Понякога става дума за измяна или смърт, но най-много — за война.
— Смяташ го за факт, така ли? — тя продължаваше да се усмихва — Не мога да ти кажа? Да не би да е, защото е трябвало да се бием за всеки сантиметър от земите си през вековете. Или…
— Не я закачай на тази тема, моля те — обади се Роуган. — В нея дреме сърце на бунтовник.
— Сърце на бунтовник има във всеки ирландски мъж или жена — възрази Маги, но смени темата: — Мърфи има чудесен глас. Защо не попееш с него, Бри?
Бри спокойно отпи от бирата си.
— Не. Предпочитам да го слушам.
— Бих искал да те чуя — обади се Грей и я погали по косата.
Очите на сестра й се присвиха при този му жест.
— Бри има глас като камбанка — заяви тя. — Все се чудехме откъде го е взела, докато не разбрахме, че майка ни някога е пяла.
— Защо не изпеете „Момчето Дани“?
Маги вдигна очи.
— Не се съмнявай в предпочитанието на един янки — все тази песен ще поиска. Та тя е писана от англичанин, значи — чужденец! Не, по-добре запей „Джеймс Конъли“, Мърфи. Бри ще ти приглася.
Бриана поклати глава, но отиде и седна до Мърфи.
— Между двамата съществува пълна хармония — заяви Маги, без да откъсва очи от Грей.
— Понякога, когато мисли, че е сама вкъщи, тя често пее — отбеляза той.
— А кога ще бъде сама? — полюбопитства младата жена, като се направи, че не вижда предупредителното смръщване на Роуган.
— Когато приключа — отвърна Грей разсеяно.
— И заминеш?
— Точно така.
Въпреки ръката на Роуган върху тила й Маги се накани да направи язвителна забележка. Нещо в очите на Грей обаче, а не толкова ръката на съпруга й, я спря копнежът, който долови в тях, накара инстинктът й да защитава да се задейства. Но в погледа му имаше и нещо ново. Зачуди се дали той го осъзнава.
„Когато мъж наблюдава жена но този начин, не става въпрос само за хормони. Налага се да обмисля видяното, реши Маги — и тогава да видя какво да предприема.“ Взе чашата с чай и продължи да наблюдава Грей, промърморвайки:
— Ще видим…
След първата песен подхванаха втора, след това — трета, четвърта. Имаше песни за войната, за любовта, за измяната… В главата на Грей започна да се оформя сцена.
Задимената кръчма се изпълваше с шум и музика — като убежище от ужасите навън. Гласът на жената водеше мъжа, който не искаше да бъде воден. Тук, помисли си Грей, точно тук неговият герой ще загуби битката. Тя ще е седнала пред камината с огън от торфени брикети, ръцете й прилежно ще са събрани в скута, а прекрасният й глас ще следва мелодията.
И той ще я заобича до такава степен, че ако се наложи, ще пожертва живота си. Или поне ще го промени. С нея ще успее да забрави миналото и да погледне към бъдещето.
— Блед си, Грей — Маги го теглеше за ръката. — Колко пи?
— Само тази халба — разтърка лицето си с ръце, за да се върне към действителността. — Замислих се… за работата си — завърши неубедително.
Точно това беше, разбира се. Обмисляше героите си, сюжетната линия. Нямаше нищо лично.
— Изглеждаше като изпаднал в транс.
— То е същото — пое си дъх и се засмя. — Май ще взема още една халба бира.
ДЕСЕТА ГЛАВА
След като повтори сцената, която се роди в главата му в кръчмата, Грей не изкара спокойна нощ. Нито успя да я заличи, нито да я напише. Просто нямаше сили да го направи.
Презираше дори мисълта за писателско безплодие. Обикновено се преборваше с него, продължаваше да работи, докато опасността премине. Подобно на черен облак, често си мислеше той, който е отишъл над главата на друг нещастен писател.
Но този път нещата се усложниха. Не можеше да пресъздаде сцената, но и не можеше да продължи напред.
Прекара по-голямата част от нощта, като намръщено препрочиташе написаното.
„Студено е — реши той. — Студено е в стаята и затова и от написаното вееше хлад.“
А истината бе, че е напрегнат, призна с горчивина. Бе сексуално раздразнен от жена, която го възпираше дори само с поглед.
— Така ти се пада, щом си се увлякъл но хазяйката, а не по убийствата, за които пишеш — като мърмореше под носа си, той се отдалечи от бюрото и отиде до прозореца. Обаче първото нещо, което видя, бе Бриана.