Вихърът на Жътваря

Едурът помълча няколко мига, после каза:

— Скабандари ни е довел на този свят.

— Вашият загиваше.

— Да.

— Може би не си в течение на това — продължи Силхас Руин, — но Кървавото око отчасти беше виновен за раздирането на Сянка. Все едно, по-важното за мен са предателствата от преди това престъпление. Предателства срещу мой ближен — моя брат Андарист, — което изпълни душата му с такава скръб, че той полудя. — Кривна бавно глава. — Смятахте ли ме за наивен, че съм сключил съюз със Скабандари Кървавото око?

Удинаас се изсмя горчиво:

— Достатъчно наивен, за да се обърнеш с гръб към него.

Серен Педак затвори очи. „Моля те, Длъжнико, просто си дръж устата затворена. Поне само този път.“

— Истината говориш, Удинаас — отвърна след малко Силхас Руин. — Бях изтощен, разсеян. Не си представях, че ще го направи толкова… публично. Да, погледнато от перспективата на времето, предателството трябваше да е абсолютно — а това включваше избиването на моите следовници.

— Ти си възнамерявал да предадеш Скабандари, само че той е действал пръв. Истински съюз между равни значи.

— Допусках, че може да го видите по този начин — отвърна Тайст Андий. — Разбери ме, Феар Сенгар. Няма да допусна освобождаването на душата на Скабандари Кървавото око. В този свят има достатъчно осъдими асценденти.

— Без Бащата Сянка не мога да освободя Рулад от оковите на Сакатия бог.

— Дори и с него не би могъл.

— Не ти вярвам, Силхас Руин. Скабандари ти е бил равен по сила в края на краищата. И не мисля, че Сакатия бог те преследва сериозно. Ако зад това безкрайно преследване наистина стои Ханан Мосаг, тогава тези, които търси, сме аз и Удинаас. Не ти. Възможно е дори кралят-маг да не знае нищо за теб — за това кой си ти всъщност, загадъчната Бяла врана.

— Едва ли, Феар Сенгар.

Тайст Едур като че ли се стресна от думите му.

Силхас Руин продължи:

— Тялото на Скабандари Кървавото око беше унищожено. Сега той ще е безсилен срещу мен. Една душа без обиталище е уязвима. Нещо повече, възможно е силата му вече да се… използва.

— От кого? — попита почти шепнешком Феар.

Тайст Андий сви рамене.

— Изглежда, твоето дирене е без цел — каза той с тон, близък до безразличието. — Не можеш да постигнеш онова, което търсиш. Ще ти предложа следното, Феар Сенгар. В деня, в който реша да тръгна срещу Сакатия бог, брат ти ще се окаже свободен, както и всички Тайст Едур. Когато дойде това време, можем да поговорим за възмездяване.

Феар Сенгар се взря в Силхас Руин, след това за миг погледна Серен Педак. Вдиша дълбоко и каза:

— Твоето предложение ме… смирява. Но не мога да си представя какво може да ти дарят Тайст Едур в отговор на такова освобождение.

— Остави това на мен — каза Тайст Андий.

Серен Педак въздъхна, после закрачи към конете.