Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
Той се появи в гостната облечен и безукорно сресан на път, но все още изчервен. Не можеше да си представи как ще погледне графинята в очите след случилото се скандално произшествие. Ала графинята за разлика от него вече беше дошла на себе си и съвсем спокойно и с любопитство разглеждаше окачените по стените японски гравюри. Погледна сконфузения чиновник и в сините й соболевски очи светна усмивка, но лицето й веднага доби сериозен вид.
— Господин Фандорин, осмелих се да дойда при вас, защото сте стар другар на Мишел и разследвате обстоятелствата около смъртта му. Мъжът ми замина снощи с великия княз по някакви спешни дела. А аз ще закарам тялото на брат ми да го погребем в имението. — Зинаида Дмитриевна млъкна, сякаш се поколеба дали да продължи. После, решително, все едно се хвърляше с главата надолу, изговори: — Мъжът ми замина без багаж. И в една от дрехите му, оставени тук, прислугата намери това нещо. Йожен е толкова разсеян човек!
Графинята му подаде сгъната хартийка и Фандорин забеляза, че в ръката й остана още една. На бланка на 4-ти армейски корпус с едрия почерк на Соболев беше написано на френски: Йожен, ще те чакам в Москва на 25-и сутринта за последно уговаряне по известния ти въпрос. Часът удари. Ще отседна в „Дюсо“. Прегръщам те крепко. Твой Мишел.
Ераст Петрович я погледна въпросително в очакване на разяснения.
— Много странно — кой знае защо, прошепна тя. — Йожен не ми каза, че в Москва трябва да се види с Мишел. Изобщо не знаех, че брат ми е тук. Той само ми обясни, че имаме да направим някакви посещения тук, а после се връщаме в Петербург.
— Наистина странно — потвърди Фандорин, който по щемпела видя, че депешата е била изпратена по куриер от Минск още на 16-и. — Но защо не попитате негово височество?
Графинята прехапа устна и подаде другото листче.
— Защото е скрил от мен това.
— Какво е то?
— Бележка от Мишел за мен. Очевидно е дошла с депешата. Но Йожен не ми я е дал, не знам по каква причина.
Ераст Петрович взе листчето. Личеше, че е писано набързо в последната минута:
„Мила Зизи, непременно ела в Москва с Йожен. Много е важно. Сега не мога нищо да ти обясня, но има вероятност [половин ред е зачертан] дълго време да не се видим.“
Фандорин отиде до прозореца и долепи бележката до стъклото, за да разчете задрасканото.
— Няма нужда, прочетох го вече — обади се зад гърба му Зинаида Дмитриевна, гласът й трепна: — Пише: „тази среща да е последна“.
Колежкият асесор разроши току-що сресаната си мокра коса. Значи Соболев е знаел, че го заплашва опасност? И херцогът е знаел? Я виж ти…
Обърна се към графинята:
— Сега не мога нищо да ви кажа, мадам, но ви обещавам всичко да изясня — и като срещна объркания й поглед, додаде: — По най-д-деликатния начин, разбира се.
Щом графинята си тръгна, Ераст Петрович седна до масата и за съсредоточаване се вглъби в калиграфско упражнение — взе да изписва йероглифа „спокойствие“. Но още на третия лист, когато беше много далече от съвършенството, на вратата се почука — рязко и властно.
Маса плахо погледна господаря, унесен в свещенодействието си, отиде на пръсти до вратата и отвори.
Там стоеше Екатерина Александровна Головина, златокосата възлюбена на покойния Ахил. Тя пламтеше от гняв и така изглеждаше дори още по-прекрасна.
— Вие изчезнахте! — викна вместо поздрав. — Аз чакам, обезумяла от неизвестността. Какво изяснихте, Фандорин? Съобщих ви толкова важни сведения, а вие сте седнали тук да си рисувате! Искам обяснение!
— Госпожо! — рязко я прекъсна колежкият асесор. — Аз ви искам обяснение. Седнете, ако обичате — хвана за ръката неочакваната гостенка, отведе я до фотьойла и я накара да седне. За себе си придърпа стол. — Не ми съобщихте всичко, което сте знаели. Какво е смятал да направи Соболев? Защо се е опасявал за живота си? Какво т-толкова опасно го е чакало по време на пътуването? Защо са му трябвали толкова пари? Защо е изобщо тази тайнственост? И за какво сте се скарали в крайна сметка? Заради недомлъвките ви, Екатерина Александровна, неправилно прецених ситуацията, което д-доведе до гибелта на един много добър човек. И на няколко лоши, които обаче също душа носят.
Головина сведе глава. Нежното и лице отрази цяла гама силни чувства, които очевидно се бореха помежду си. За начало призна: