Сияйни слова

— Убиват — рече внезапно някакъв глас.

Шалан подскочи, макар това да беше просто Шарка, разбира се.

— Какво? — прошепна тя.

— Тъмни мъже убиват. Моряци завързани с въжета. Един мъртъв, кърви червено. Не… не разбирам…

Отче на Бурята… горе виковете се засилиха, ала не се чуваше тропот на ботуши по палубата, не се чуваше дрънчене на оръжия. Моряците бяха заловени. Най-малко един беше убит.

Шалан видя в мрака как пред нея от дървото излизат треперливи, гънещи се форми. Духчета на страха.

— А онези, които преследваха моя образ?

— Търсят във водата — отвърна Шарка.

Значи бяха решили, че е скочила зад борда. С разтуптяно сърце Шалан се добра до каютата на Ясна, очаквайки всеки миг да се препъне в трупа ѝ. Не се препъна. Да не би нападателите да го бяха завлекли на палубата?

Шалан влезе и затвори вратата. Резето не проработи, така че тя домъкна един сандък, за да я запъне.

Трябваше да направи нещо. Пипнешком намери един от сандъците на Ясна, който беше разбит от мъжете и съдържанието му — облекло — се валяше по пода. Шалан намери скритото чекмедже на дъното и го отвори. Изведнъж каютата се обля в светлина. Сферите бяха тъй ярки, че заслепиха Шалан за миг и тя трябваше да отвърне поглед.

Шарка трепереше на пода до нея, очертанията му се тресяха от страх. Шалан се огледа. Тясната каюта беше преобърната с главата надолу — дрехи по пода, листове хартия навсякъде. Сандъкът с книгите на Ясна беше изчезнал. Прекалено прясна, за да попие, кръвта ѝ образуваше локва върху леглото. Шалан бързо отвърна поглед.

Горе внезапно се разнесе вик, последван от тупване. Крясъците станаха по-силни. Шалан чу как Тозбек моли нападателите да пощадят живота на жена му.

Всемогъщи в небесата… убийците екзекутираха моряците един по един. Шалан трябваше да стори нещо. Каквото и да е.

Хвърли поглед на сферите в двойното дъно на сандъка, тапицирано с черен плат.

— Шарка, ние ще Превърнем дъното на кораба и ще го потопим.

— Какво! — Шарка завибрира по-силно и зажужа. — Хора… Хора… Ядат вода?

— Пием я, но не можем да я вдишваме.

— Ммм… Объркан… — отвърна Шарка.

— Капитанът и всички останали са пленени и ги екзекутират. Хаосът е най-добрата възможност, която аз мога да им дам. — Шалан положи длани върху сферите и рязко вдиша Светлина. Почувства как гори отвътре, сякаш ще се пръсне. Светлината беше нещо живо, което искаше да си пробие път навън през порите на кожата ѝ.

— Покажи ми! — извика тя, по-силно, отколкото искаше. Светлината на Бурята я подтикваше да действа. — И преди съм Превръщала. Трябва пак да го направя!

Докато говореше, от устата ѝ се кълбеше Светлина, като дъх в мразовит ден.

— Ммм… — тревожно промърмори Шарка. — Аз ще съм посредник. Виж.

— Какво да видя?

— Виж!

Морето на сенките. Последния път, когато беше на това място, едва не я убиха. Само че не беше място. Или пък беше? Какво значение има?

Разрови паметта си и си припомни как Превърна случайно една купа в кръв.