Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Притеснена сте — продължи Шалан и срещна очите на Ясна.
Жената се извърна. Тя постави книга върху нещо, гърчещо се на масата ѝ — мъничко пурпурно духче. Духче на страха. Вярно, само едно — но все пак.
— Не… — прошепна Шалан. — Вие не сте притеснена. Вие сте ужасена.
Отче на Бурите!
— Всичко е наред, Шалан — каза Ясна. — Просто се нуждая от малко сън. Върнете се при проучванията си.
Шалан седна на столчето до масата на Ясна. По-възрастната жена я погледна и Шалан можа да види как маската продължава да се пропуква. Ядосване, тъй като принцесата сви устните си на черта. Напрежение в юмрука, с който стискаше писалката си.
— Вие ми казахте, че мога да стана част от това — продължи Шалан. — Ясна, ако сте притеснена за нещо…
— Притеснението ми винаги е било едно и също — обясни Ясна и се отпусна в стола си. — Че ще дойда твърде късно. Че не мога да направя нищо смислено, за да спра това, което се задава — че опитвам да спра бурята, като духам наистина здраво срещу нея.
— Пустоносните — каза Шалан. — Паршите.
Ясна започна:
— Предполага се, че в миналото Опустошението — идването на Пустоносните — винаги е било придружавано от завръщане на Вестителите, за да подготвят човешкия род. Те са обучавали Сияйните рицари, които пък са бивали заливани от новопостъпили.
— Но ние сме подчинили Пустоносните — каза Шалан — и сме ги поробили.
Това беше твърдението на Ясна и Шалан се съгласи, след като се запозна с изследванията.
— Следователно смятате, че предстои някакво въстание. Че паршите ще се обърнат срещу нас, както са сторили в миналото.
— Да — потвърди Ясна, докато се ровеше из бележките си. — И то скоро. Потвърждението, че Вие сте Повелител на Стихиите, не ме утешава, тъй като това прилича твърде много на случилото се преди. Тогава обаче новите рицари са имали учители, които да ги готвят; поколения от традиция. Ние нямаме нищо.
— Пустоносните са роби — заяви Шалан и погледна Шарка. Той стоеше на пода, почти невидим, и не казваше нищо.
— Паршите едва общуват. Как биха могли да подготвят въстание?
Ясна откри хартията, която търсеше, и я подаде на Шалан. Записано със собствения почерк на Ясна, това бе разказ на съпругата на капитан за нападение на плато в Пустите равнини.
— Паршендите — обясни Ясна — могат да пеят в синхрон един с друг, без значение какво разстояние ги дели. Те притежават някаква способност за общуване, която ние не разбираме. Мога само да предположа, че техните братовчеди, паршите, имат същата способност. Може и да не им трябва да чуят призива за действие, за да въстанат.
Шалан прочете разказа и бавно кимна.
— Трябва да предупредим останалите, Ясна.
— Да не мислите, че не съм опитала? — отговори Ясна. — Писах до учените и кралете по целия свят. Повечето ме намират твърде мнителна и не обръщат внимание. Другите определят като недостатъчни доказателствата, които Вие приемате. Най-голямата ми надежда бяха ардентите, ала очите им са забулени от намесата на Йерокрацията. Освен това личните ми вярвания ги правят скептични по отношение на всичко, което твърдя. Майка ми иска да прегледа моите проучвания, което е нещо. Брат ми и баща ми може и да повярват и ние отиваме при тях по тази причина.
Тя се запъна.
— Има и друга причина, заради която се стремим към Пустите равнини: да намерим доказателства, които да убедят всички.
— Уритиру — каза Шалан. — Градът, който търсите?
Ясна още веднъж я изгледа остро. Древният град бе нещо, за което Шалан научи за пръв път, докато четеше тайно бележките на Ясна.
— Все още се изчервявате твърде лесно, когато Ви притиснат — отбеляза Ясна.
— Простете.
— И твърде лесно се извинявате.
— Аз съм… ох, възмутена?
Ясна се усмихна и взе изображението на Двойното око. Загледа се в него.
— Някъде на Пустите равнини има скрита тайна. Тайна за града Уритиру.
— Вие ми казахте, че градът не е бил там!
— Не е бил. Но пътят към него може би е там.
Устните ѝ се опънаха.
— Според преданието само Сияен рицар може да отвори пътя.
— За щастие, ние познаваме двама такива.
— Да повторя, нито Вие сте Сияен рицар, нито аз. Умението да повторим някои от нещата, които те са можели да вършат, може и да е без значение. Ние нямаме техните традиции или познания.
— Говорим за възможния край на цивилизацията, нали така? — тихо попита Шалан.
Ясна се поколеба.
— Опустошенията — продължи Шалан. — Знам много малко, но преданията…