Златният град
- Автор: Хоукс Джон Твелв
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Златният град». Краткое содержание книги:
След като запали всички свещи, старицата коленичи и отвори полирана дървена кутия. Извади някаква огърлица и внимателно си я сложи. Накитът представляваше вълнена нишка, на която бяха нанизани стари монети с дупки по средата, пожълтели мечи нокти и няколко криви парчета дърво. Тя впери поглед в Холис и заговори на японски.
— Иска да знае какво търсиш — преведе Били.
— Това е нелепо. Не мога да повярвам, че Врабеца наистина е говорил с тази жена. Да се махаме оттук.
— Не я ядосвай, Холис. Итако са много силни.
— Доколкото виждам, тя е просто старица с много котки.
— Прави каквото ти казва — настоя Били. — Кажи й какво искаш.
Холис се обърна към итако и заговори на английски:
— Една моя приятелка умря. Искам да говоря с нея.
Били преведе. Итако кимна спокойно, сякаш я бяха попитали дали знае как да се върнат до гарата. Бръкна в кутията, извади дълга молитвена броеница с каменни мъниста и я задържа в шепите си. Затвори очи, потърка мънистата и започна да припява будистка сутра.
Холис имаше чувството, че котките го гледат с пакостливи усмивки. Итако изглеждаше стара и уморена и на няколко пъти като че ли се унесе в дългите си молитви. А после внезапно престана да припява и брадичката й клюмна към гърдите. След секунди главата й рязко се изправи и цялото й тяло се вцепени. През нея мина конвулсия и броеницата падна на постелката. Итако си пое въздух през зъби и когато издиша, от отпуснатата й уста се разнесоха звуци.
Отначало бяха само безсмислени срички, които се смениха със смесица от японски и английски думи. Сякаш някой прехвърляше различни радиостанции. Последваха още думи. Тук-там по някоя изкривена фраза.
— Холис.
Беше нейният глас. Гласът на Вики. Той не можеше да повярва, че това е възможно.
— Холис?
— Аз… ужасно ми липсваше, Вики. И може би просто чувам гласа ти в ума си. Това не може да е наистина.
Дълго мълчание. Тялото на итако потръпна и очите й се извъртяха към тавана.
— За първи път се любихме на тавана в Чайнатаун. Мая и Гейбриъл бяха отишли някъде и най-сетне останахме сами. Ти свали дюшека на пода. После дълго лежахме един до друг. В стаята беше толкова студено, че от телата ни се вдигаше пара.
Холис имаше чувство, че се е разпукал и се разпада на части.
— Къде си? — попита той.
— Отидох си. Но съм тук.
— Много съм объркан, Вики. Адски съм объркан. Не зная накъде отивам.
— Ти си на прав път, но все още не можеш да го видиш. Ако си спомниш кой си, ще знаеш какво да правиш.
— Не мога да простя на онези, които те убиха.
— Знай едно, любов моя… Повярвай, любов моя… Светлината оцелява.
Итако издиша още веднъж и се свлече на пода, сякаш някой беше изтръгнал живота от тялото й.
17.
Майкъл Кориган взе чашата шампанско от сребърния поднос на младата сервитьорка и започна да се мотае из тълпата, събрала се в галерията на колежа. За годишната среща на Братството се бяха събрали делегати от цял свят и всички искаха да говорят с младия американец, който току-що бе станал изпълнителен директор на фондацията. Преди да успее да прекоси помещението, Майкъл се натъкна на делегата от Сингапур господин Чои, който искаше да го запознае с господин Айер от Индия.
Никой от тези хора не можеше да се приеме за приятел — или дори за съюзник. Майкъл знаеше, че се намира в опасна територия. Преди година беше пленник на Братството и лежеше на хирургическа маса с жици в мозъка. Сега управляваше фондация „Евъргрийн“ и мнозина от присъстващите изглеждаха изненадани от внезапната промяна.
Господин Уестли и другите полубогове му бяха казали какво да прави, когато се върне в обикновения свят. Но Майкъл нямаше намерение да разкрива плановете им. Вместо да опише мокропълзачите и екзекуциите от екрана, той съобщи на Братството, че се е озовал в скалист необитаем район и че някакви нежни, може би ангелски гласове са шепнели в ухото му. Помолил ги за технологични познания и те му предали план на запаметяващ чип, способен да побира невъобразими по обем данни.
Погрижи се доктор Дреслър да направи ентусиазирано описание на новата технология пред управителния борд. Много правителства и корпорации бяха претоварени от количеството лична информация, получена от Голямата машина. Сега щяха да разполагат с достатъчно памет, за да съхраняват всеки детайл за милиарди хора. Всяка отчитана дейност в живота на човек можеше да се запише, обработи и свърже почти мигновено.