Златният град

— А аз си избрах презокеанския лайнер — тържествено произнесе Симон. — Подобно на собственика си, той е малко тромав във водата.

Тръгнаха нагоре по пътеката. Реката започваше от мраморен фонтан, който се стичаше в задръстен с листа басейн. Пуснаха лодките във водата и загледаха как течението ги носи през тясното устие и канала. Макар лодката на Алис да изглеждаше най-бързата, и петте заседнаха на първия завой на Реката.

— Не ги бутай — каза Симон на Алис. — Нека се оправят сами.

Мая издебна момент, когато Симон не гледаше, взе една пръчка и я хвърли във водата. Арлекинският катализатор се понесе надолу към завоя и удари бойния кораб, който прилежно се блъсна в другите лодки.

Повече от това не им трябваше. Едно по едно дървените корабчета се изнизаха на завоя. Развълнуваната Алис тичаше напред-назад и ги окуражаваше с викове. Симон я следваше със сериозните си черни дрехи и усмивка на лице. Дори Свещеника беше привлечен от състезанието. Тубусът на меча му се разлюля, когато прескочи Реката.

Мая остана сама и видя всичко — слънцето, докосващо с ослепителната си светлина западния хоризонт, тримата си приятели и тъмнозеления балдахин от листа. Не се появиха никакви ангели със звънки тромпети. Но в този момент тя знаеше — с необяснима, тиха увереност, — че носи в утробата си нов пророк, нов странник.

А четирите корабчета заедно с петото продължаваха своето пътуване, спираха и се завъртаха, след което се втурнаха към Морето.