Моят път към теб
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-221-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Моят път към теб». Краткое содержание книги:
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново…
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“ и „Пристан за двама“.
Благодарение на проточилата се игра, гостуването, което Аманда се бе надявала да продължи не повече от час или два, приключи след десет и половина. И след този час сякаш гостите нямаха голямо желание да си тръгнат. Тя бе започнала да се прозява и колкото и да се стараеше, не можеше да си спомни за какво говореше майка й. Имаше усещането, че разговорите с нищо не се отличават от тези, които се водеха в миналото. Обсъждаха се съседи и внуци, кой как тълкува Библията, как най-добре да се закачат пердета, растящите цени на ребърцата и всичко това, разнообразено с безобидни клюки. С две думи, светски разговор, но ако питаше майка си — с национално значение, все едно колко далеч от действителността беше. Майка й бе от хората, които успяват да открият драма и трагедия и в най-дребното нещо, и Аманда искрено се надяваше тя да не подхване обичайните си оплаквания, преди да е изпила кафето си.
На всичкото отгоре мислите за Досън, които не я напускаха, й пречеха да се съсредоточи. Убеждаваше се, че нещата с него са под контрол, но защо пред очите й непрестанно беше спускащата се над яката му гъста коса и дънките, които му стояха толкова добре. Или колко спокойно и естествено се чувстваха в първите мигове на срещата си. Беше женена достатъчно дълго, за да знае, че тези неща не са толкова важни, колкото приятелството и доверието, изковани от общите интереси. Няколко дни заедно след близо двайсетгодишна раздяла не са достатъчни, за да се изковат тези връзки. Иска се много време, за да се изгради здраво приятелство, а доверието усещаш веднага. Жените, поне в началото, често виждат в мъжете онова, което искат, и тя все се питаше дали не прави същата грешка. И докато тя си задаваше тези въпроси, чиито отговори нямаше как да получи, майка й бъбреше неудържимо. Сякаш нямаше сила, която да я спре…
— Ти слушаш ли ме изобщо? — прекъсна мислите й Евелин.
— Разбира се — свали чашата си Аманда.
— Казвам, че трябва да поработиш върху анонсите в началото на играта.
— От доста време не съм играла бридж.
— Точно затова ти казах, че трябва да се включиш в някой клуб или да създадеш свой. Или и това не чу.
— Извинявай, бях се замислила.
— Сигурно за церемонията днес, нали?
Аманда се направи, че не забелязва сарказма — не беше в настроение да спори. А майка й се стремеше точно към това. Беше се подготвяла цяла сутрин, стъпвайки на репликите и фактите от миналата вечер, за да се впусне в нападение.
— Казах ти, че Тък е поискал да бъде разпръснат прахът му. — Тя правеше усилие гласът й да звучи спокойно и равно. — Жена му Клара също е била кремирана. Вероятно за него това е бил начинът да се съберат отново.
Майка й сякаш не чу.
— Какво ли облича човек в такъв момент? Струва ми се, че ще е, как да кажа… прашно.
Аманда извърна лице към реката.
— Нямам представа. Не съм мислила за това.
Лицето на майка й бе застинало и безизразно като маска.
— Как са децата?
— Не съм се чула тази сутрин с Джаред и Лин, но доколкото знам, са добре.
— А Франк?
Аманда отпи от кафето, за да забави отговора. Не й се говореше за него. Особено след последния скандал. Тези разправии бяха станали нещо обикновено за тях напоследък. А той със сигурност вече беше забравил. Браковете — добри или лоши — се определят от онова, което се повтаря в тях.
— Той е добре.
Майка й кимна в очакване на още информация. Но такава не постъпи. Тя приглади с длани салфетката върху коленете си.
— И в какво ще се състои церемонията? Просто ще изсипеш праха на мястото, което той е пожелал, така ли?
— Нещо такова.
— Не трябва ли разрешение за подобно нещо? Не мога да повярвам, че всеки може да изсипва праха на близките си, където му хрумне.
— Адвокатът не спомена нищо за разрешение, така че сигурно не е било необходимо. За мен е чест, че Тък ме е избрал да изпълня волята му.
— Сигурно е така — наведе се напред Евелин, — защото бяхте приятели, нали?
Аманда се извърна рязко — дойде й до гуша от тези подпитвания, от лъжите на Франк и от всички лъжи, които бяха станали неизменна част от живота й.