Пазителката на гълъбиците
- Автор: Хоффман Элис
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-295-9
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пазителката на гълъбиците». Краткое содержание книги:
1973-та година. Последните дни на обсадата на крепостта Масада, приютила юдеите. Провизиите, останали още от времената на цар Ирод, са на привършване, а римляните наближават.
Съдбата събира четири забележителни жени, за да се грижат за гълъбите на Масада. Жени със силен дух, който отказва да бъде съкрушен. Води ги единствено силата на женското сърце.
Йаел — дъщерята на убиец, бяга от горящия Йерусалим през пустинята, която й отнема най-ценното — любимия, а вината и тайната, които носи в себе си, превръща в своя сила.
Ревка е жената на пекаря, която след смъртта на дъщеря си успява не само да намери сили да отмъсти, но и да съхрани душата си и да помага на другите.
Азиза, обучена като воин, крие своята същност и води таен живот — живее в света и на мъжете, и на жените.
И Шира, красивата вещица от Моаб, жената, която захвърля сигурния и спокоен живот и призована от любовта, поема изпълнен с опасности път.
Те са пазителките на гълъбиците и… на своите тайни — кои са, откъде са дошли, кой ги закриля, кого обичат.
Сред уханието на лилии, на смирна, на кръвта на мъжете и жените, умиращи за свободата си, се носи звънът на камбаните и отеква из пустинята; крилете на гълъбите пърхат в изпепеленото от слънцето небе, а единствените оцелели разказват тази вдъхновяваща и омагьосваща история, за да достигне през вековете до нас.
Бяхме навлезли в най-дълбокото от всички дълбоки места, седалището на великата богиня Ашторет9, спомената от пророците, богиня, която все още беше с нас, въпреки че мъдрите мъже в Храма бяха направили всичко възможно, за да я унищожат. Те не бяха успели да победят и Шехина, за която някои твърдяха, че е женската страна на Бог, божествена и лъчезарна, булката на младоженеца Адонай. Шехина лекуваше болните, присядаше сред бедните, прегръщаше и злите, и добрите с еднакво състрадание.
Жената, която раждаше, хлипаше в прегръдките ни. Аз бях спряла да мисля и просто изпълнявах механично каквото ми се наредеше. Не осъзнавах как се бях озовала тук, как бях събудена в дома си, как бях извлечена от стаята си в тази мрачна нощ. Защо от всички хора бях избрана аз, предвестницата на Ангела на смъртта, познала малах ха-мавет, преди да стана част от човечеството, убийцата на собствената си майка, и сега стоях на стража пред Царицата на небесата.
Прислужницата ни умоляваше да не я държим над огъня. Плачеше, че изгаря, че искрите влизат вътре в нея, подпалват кръвта и костите й. Попитах дали можем да я преместим, но Шира настоя, че пушекът ни е нужен, за да разтворим утробата на жената.
— Добротата може да бъде проклятие — каза тя. Приседна на пода до момичето и започна да пее.
Гласът на Шира бе дрезгав и парещ и постепенно се извисяваше нагоре. Повтаряше думите, докато песента се пропи в нас и чувахме само нейния глас и нейното отчаяние.
Момичето викаше, но сега бе още по-ужасно от преди. Чакалите вият един срещу друг по този начин, стенат в нощта. Бедната прислужница бе стигнала толкова навътре в себе си, до най-дълбоката си сърцевина, че ми се струваше невъзможно някога да излезе отново на повърхността. Помислих си за последните мигове на майка ми, преди да я прегърне тишината; сигурно и нейният глас бе звучал така, сигурно бе проклинала съдбата си. Представих си баща ми, подпрял се на вратата в този миг, проклинащ мен.
Раждащата жена говореше на тези, които не бяха тук, молеше се на нашия Бог, Адонай, и на Абраксас, бога на египтяните, и на Ашторет. Пазареше се, обещаваше всичко, което можеше да даде на този свят, живота си, душата си, все още нероденото си дете.
— Вземете го! — плачеше тя. — Вземете и мен!
Уплаших се, че стражите ще я чуят и ще ни открият, или че ще привлече демони, които няма да можем да отблъснем, но Шира каза не, трябва да се боим от мълчанието. Тишината по време на раждане означаваше, че демоните са спечелили и че Лилит, нощното създание от Вавилон с дълга черна коса и черни криле, която дебне другите жени, съблазнява мъжете им и краде децата им, е победила.
Шира написа името на Обизот, женския демон, който души новородените, на къс папирус, после го изгори. Димът бе ален, с цвета на кръвта.
Ние бяхме последните защитници и се намирахме в разгара на битка. Чувствах, че мога да сграбча демона за гърлото, ако дръзнеше да се появи пред нас. Пустинята ме научи, че трябва да унищожавам, ако искам да оцелея. Наоколо имаше купчини сол, които можехме да хвърляме срещу създанията на нощта, ако ни доближаха. Грабнах шепа сол и я втрих в корема си, защото неродените деца са особено уязвими за силата на демоните.
Останахме до огъня, потта от телата ни се стичаше на струи, очите ни бяха замъглени от солените капки. Пламъкът стана червен, после син, а Шира повтаряше обета си към Адонай, за да попречи на всеки опит на ангела Рафаил да навреди на бебето, когато най-накрая излезете. Контракциите на майката бяха започнали. Виждах движенията вътре в нея, сякаш буря минаваше през тялото й. Усетих се, че напявам молитвата на Шира. Несъзнателно бях научила думите, защото вече вярвах, че само те ще ни предпазят от злините.
Шира отмести жената от огъня веднага щом водите й изтекоха. Ужасявах се от мисълта, че детето няма да поиска да излезе, но Нахара явно изобщо не се страхуваше от това, което щеше да се случи, макар да бе на не повече от тринайсет години.
— Ето го, идва! — провикна се въодушевено тя. Плесна с ръце и се приведе надолу, готова да го посрещне. Бебето падна бързо в прегръдката й, лъскавото му личице се гърчеше намръщено. Нахара се ухили безстрашно, явно не й правеше впечатление, че навсякъде има кръв. Помислих си: Тя е жена, а аз не съм. Вече е всичко, завършена, цяла, а аз съм едно нищо.
9
Известна сред древните народи с различни имена — Иштар, Истар, Астарта, Анунит, Нана; отъждествявана с гръцката Афродита и др. — богиня на плодородието и плътската любов. — Б.пр.