Хартиеното момиче

По къси панталонки и потник с презрамки Били скочи на паркета и се отправи с леки стъпки към канапето. Освен двете широки легла, апартаментът имаше централна камина и просторен хол, чието обзавеждане беше смесица от традиционна мексиканска мебелировка и технологични играчки: плоски екрани, различни системи за аудио и видео, безжичен интернет… Младата жена потръпна от студ и грабна сакото на Том, в което се уви като в наметало, преди да излезе през френския прозорец.

Още щом пристъпи навън, дъхът й спря. Вчера през нощта си бяха легнали в тъмното, все още изнервени и прекалено изтощени, за да се насладят на гледката. Но тази сутрин…

Били тръгна по окъпаната в слънце тераса. Оттук тя се извисяваше над полуостров Баха — вълшебно място, където Тихият океан се сливаше с Кортесово море. Дали вече беше съзерцавала толкова опияняващ пейзаж? Не си спомняше. Облегна се на парапета с усмивка на уста и с блеснали очи. На фона на планините стотина малки къщички се редуваха хармонично по протежение на плаж с бял пясък, къпан от море в сапфирен цвят. Името на хотела — „Ла Пуерта дел Параисо“ — обещаваше врата към рая. Наистина не беше далече…

Тя приближи едното си око до телескопа, поставен върху триножник, предназначен за любителите астрономи, но вместо да наблюдава небето или планините, насочи обектива към басейна на хотела. Огромни преливащи басейни на три различни етажа се спускаха към плажа и сякаш се сливаха с океана.

Разположени сред водата, малки частни островчета посрещаха избраниците, които започваха своя ден със загар под палапи със сламени покриви.