Смъртоносна опасност
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-406-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Смъртоносна опасност». Краткое содержание книги:
Заболя ме.
Прикрих очите си с ръка и се огледах в огледалото. Зениците ми се бяха уголемили доста. Кожата на гърлото и едната ми буза беше почервеняла и лъщеше, както когато човек задреме навън в някой летен следобед – болеше, но не беше опасно. Не открих никакви белези по гърлото ми, значи, вампирът не ме беше ухапал. Някак си бях сигурен, че това е добре. Нещо в ухапването свързваше жертвата с вампира. Ако ме беше ухапала, можеше да влезе в главата ми. Най-обикновена магия за контрол над съзнанието. Която нарушава един от законите на магията.
Върнах се обратно при леглото и се проснах върху него, опитвайки се да подредя мислите си. Приятно пулсиращото ми тяло правеше задачата ми доста трудна. Мистър отново дойде да души наоколо, но аз го избутах настрани с едната си ръка и се опитах да не му обръщам внимание.
– Съсредоточи се, Хари – промърморих тихо на себе си. – Трябва да се съсредоточиш.
Бях се научил при нужда да блокирам болката. По време на обучението при Джъстин това си беше практична необходимост. Учителят ми не вярваше, че на бъдещия магьосник трябва да му се спестява боят с пръчка. Много бързо се научавате да не правите грешки, когато се появи добра причина да ги избягвате.
Блокирането на удоволствието се оказа доста по-трудна задача, но някак си успях да се справя. Първото нещо, което се наложи да сторя, беше да отделя чувството на наслада. Отне ми известно време, но започнах пос-тепенно да маркирам границите на онези части от мен, които харесваха всичките тези прекрасни топли усещания, и да ги изолирам. После се заех с изпълващото ме пулсиращо щастие. Забавих леко ритъма на сърцето си, макар пулсът ми и без това да беше доста бавен, след което започнах да изключвам възприятията на крайниците си и да ги поставям в изолация заедно с останалата част от мен, която не ми вършеше особена работа. След това замина и шеметното удоволствие, като накрая остана само леката мъгла, обгърнала съзнанието ми, която не можеше да бъде премахната чрез химическа реакция.
Затворих очи, поех си дълбоко дъх и се опитах да подредя мислите си.
Лидия беше изоставила убежището на църквата и защитата на отец Фортхил. Защо? Замислих се върху всеки детайл, който знаех за нея. Хлътналите й очи. Изтръпването, което бях почувствал при докосването на аурата й. Ръцете й не трепереха ли леко? Като се замислих, реших, че май да. Припомних си какво бях видял в микробуса, гривната на ръката й. Пулсът й. Беше ли по-бавен? Така си помислих тогава – но пък моят беше твърде ускорен. Съсредоточих се върху момента, когато я докоснах.
Шейсет, помислих си. Около шейсет удара в минута. В момента собственият ми пулс отчиташе около една шеста от това. Значи, е бил наполовина, преди да го забавя, за да заглуша песента на наркотика в кръвта ми.
(Песен, красива песен, защо съм я заглушил, като мога просто да сваля преградите, да слушам музиката и просто да си лежа там щастлив и спокоен, и просто да чувствам, просто да бъда...)
Разсеях се за миг, за да вдигна отново преградите. Пулсът на Лидия беше нормален за човек. Но тя лежеше неподвижна и безчувствена, точно както аз лежах сега. Бях убеден, че Кайл и Кели са я отровили също като мен. Но защо тогава сърцето й биеше толкова по-бързо в сравнение с моето?
Тя беше напуснала църквата и може би беше отвлечена от Кошмара. Той я беше накарал да отиде в къщата на Малоун и да си изпроси покана. Но защо точно там? Той какво общо има с това?
Малоун и Лидия. И двамата бяха нападнати от Кошмара. Каква беше връзката? Какво ги свързваше?
Още въпроси. Какво искаха вампирите от нея? Ако Кайл и сестра му преследваха Лидия, това означаваше, че Бианка я иска. Защо? Беше ли Бианка в съюз с Кошмара? Ако е така, защо, по дяволите, ще изпраща най-силните си подчинени да отвличат момичето, щом то е във властта на нейния съюзник?
И как е успял Кошмара да мине през прага? А още по-интересно беше как е успял да проникне през защитата на Лидия, която й осигуряваше Талисманът на мъртвеца? Никой призрак не би могъл да й навреди или да осъществи някакъв контакт, когато той се намира на ръката й. В това нямаше никакъв смисъл.
(А защо трябва да има? Защо изобщо нещата трябва да имат смисъл? Просто се отпусни, Хари, облегни се назад и се чувствай добре, позволи на кръвта да запее, остави сърцето си да бие, просто се отпусни в чудесната топла, поглъщаща тъмнина и не се тревожи, не мисли за нищо, просто се остави на течението, носи се по него и...)