Смъртоносна опасност

Съдете ме колкото искате, но направо откачам, когато някой започне да говори, че иска да ме изяде. Насочих стрелящата пръчка право в лицето на Кели и я заредих с толкова енергия, че върхът й засия.

– Да, Кайл – каза аз. – Позволи й да опита.

По плътта на Кайл под кожата му преминаха вълнички, което бе достатъчно, за да ми докара неприятно чувство в стомаха. Такива неща просто изглеждат неестествено, дори и да знаете какво се крие под тази кожа.

– Тази работа не те касае, магьоснико.

– Момичето се намира под моя защита – обявих аз. – Омитайте се и двамата, за да не се налага играта да загрубява.

– Това няма да стане – отвърна Кайл със смъртоносно тих глас.

– Кайл – изстена отново женската.

Лигите потекоха от устата й и закапаха по пода. Тя започна да трепери, да се тресе така, сякаш всеки момент щеше да се разкъса на парчета. Или да се хвърли към мен. Устата ми пресъхна и аз се приготвих да я взривя.

С крайчеца на окото си забелязах движението на Кайл. Насочих защитната гривна към него и прехвърлих силата си в нея, но успях само отчасти да отразя отчупеното парче бетон, което беше запратил към главата ми. То ме удари в слепоочието и аз изгубих равновесие. Видях как Кели се хвърли към мен с развята пелерина, насочих стрелящата пръчка към нея и изкрещях:

– Fuego!

От края на пръчката изригна огнена струя, която пропусна на косъм тялото на Кели, но успя да подпали пелерината й. Докато падах на земята, видях как пламъкът изригна в огнена арка, облиза тавана и се плъзна по стената, разрязвайки дърво, тухла и камък като огромна газова горелка.

Кели се озова върху мен и стисна краката ми между бедрата си, стенейки от възбуда. Замахнах със стрелящата пръчка към нея, но тя я отби с лекота настрани, изсмя се безумно и истерично и отметна настрани горящата пелерина. Хвърли се към гърлото ми, но аз протегнах ръце и се вкопчих в разрошената й грива. Знаех, че от това няма никаква полза – тя просто беше адски силна. Нямаше да успея да я задържа настрани за дълго, най-много за няколко секунди. Сърцето ми блъскаше силно в болящите ме гърди и аз се борех отчаяно, опитвайки се да си поема дъх.

Тогава лигите й започнаха да капят по гърлото, бузите и в устата ми. И изведнъж вече нищо нямаше значение.

По тялото ми се разля възхитително усещане – топ-лина, сигурност, спокойствие. Плъзналият по кожата ми екстаз проникна в тялото, премахвайки цялото ужасяващо напрежение в мускулите. Пръстите ми пуснаха красивата коса на Кели и тя измърка, приближавайки устните си към моите. Почувствах дъха й върху кожата ми, гърдите й се притискаха към мен през тънкия плат на костюма й.

Нещо, някаква досадна мисъл, продължи да ме тревожи още няколко секунди. Сигурно намирах нещо притеснително в бездънната тъмнина на очите й или в начина, по който кучешките й зъби се отъркаха в гърлото ми – колкото и приятно да беше усещането. Но когато почувствах устните й върху кожата ми, когато я чух да си поема дъх в напрегнато очакване, вече нищо нямаше значение. Аз просто исках още...