Смъртоносна опасност
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-406-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Смъртоносна опасност». Краткое содержание книги:
В този миг се разнесе гръмотевичен трясък и като в мъгла забелязах как западната стена на сградата се срутва, разпадайки се на големи, горящи парчета от дърво и тухли. Огнената струя, която бях запратил срещу Кели, беше прорязала тавана, стените и подпорните греди. Сигурно беше нарушила структурата на цялата сграда.
Опа.
През облака прах нахлу слънчева светлина, последните лъчи на залязващото слънце, топлината им обля лицето ми, а яркостта им ме накара да примижа.
Кели изпищя и цялата й кожа, която не беше покрита с плат – най-вече от брадичката нагоре – избухна в пламъци. Светлината я удари със силата на юмрук и я отхвърли настрани от мен. Веднага почувствах тъпата болка и притеснителното парене по бузата, гърлото и всички останали места, където беше покапала слюнката й.
Няколко секунди не усещах нищо друго, освен жега, светлина и болка, чувах как някой пищи. След миг се надигнах и се огледах. Огънят се разпространяваше из сградата, от горните етажи се чуваха глухи пукащи звуци, а през липсващата част от стената чувах приближаващия се вой на сирени. На бетонения под се виждаха някакви черни, мазни петна, които водеха към белия микробус. Светлината едва докосваше задния прозорец на превозното средство. Страничната врата беше широко отворена и Кайл, от чието лице продължаваха да висят парчета кожа, прегръщаше някакво гротескно същество – своята сестра, чийто истински вид вече не беше прикриван от маската на човешката форма. Момичето вампир пищеше пронизително от болка, докато брат й я настаняваше в задната част на микробуса. Той затвори рязко вратата и разцепените му устни се изкривиха в злобна гримаса. Кайл пристъпи към мен, но раздразнено стисна зъби, спирайки се на самия ръб на слънчевото петно.
– Магьоснико – изсъска той. – Ще си платиш. Ще те накарам да си платиш за това.
После се върна при микробуса със затъмнените стъкла и скочи на шофьорското място. Миг по-късно двигателят изрева и микробусът се понесе към гаражните врати. Удари се в едната от тях, разпиля я на парчета, излетя на улицата и се изгуби от погледа ми.
Останах на мястото си зашеметен, със замъглено съзнание, пронизван от пареща болка. После се изправих със залитане и закуцуках към дупката в стената. Когато излязох на улицата, звукът от сирените се беше приближил.
– По дяволите – промърморих аз, поглеждайки назад към вихрещите се пламъци. – Не се отнасям особено деликатно към сградите.
Тръснах глава, опитвайки се да проясня мислите си. Тъмно. Ставаше тъмно. Трябваше да се прибера вкъщи. Вампирите излизат, когато падне мрак. Вкъщи, помислих си аз. Вкъщи.
Запътих се бавно към костенурката.
И докато се отдалечавах от сградата, слънцето се скри зад хоризонта – освобождавайки всички същества, които чакат падането на нощта, за да излязат навън и да започнат да се забавляват.
Глава 17
Не помня как съм успял да се прибера вкъщи. В съзнанието ми са се запечатили само неясните образи на колите, профучаващи край мен с безумна скорост, а след това – гръмогласното мъркане на Мистър, който ме посрещна, когато влязох в апартамента си и заключих вратата след себе си.
Наркотичната слюнка на вампира се беше просмукала в кожата ми за секунди и за нула време успя да се разпространи в организма ми. Чувствах се слаб и вцепенен. Не ми се виеше свят, но когато мърдах с очи, предметите като че ли леко се размазваха, ала всичко си идваше на мястото, когато се съсредоточавах върху него. Пулсирах. При всеки удар на сърцето цялото ми тяло потрепваше в бавен, нежен спазъм от приятно усещане.
И против волята ми, част от мен се наслаждаваше на всяка една секунда от него. Дори когато го сравнявах с обезболяващите, с които ме бяха тъпкали в болницата, това си оставаше най-приятният наркотик, който бях опитвал.
Приближих се, залитайки, към тясното си легло и се строполих в него. Мистър дойде при мен и започна да се умилква около лицето ми в очакване да стана и да го нахраня.
– Махай се – чух се да мърморя. – Глупава космата топка. Изчезвай.
Той постави едната си лапа върху гърлото ми и докосна опърлената кожа на мястото, където слънчевата светлина беше попаднала върху капките слюнка на Кели Хамилтън. Прониза ме остра болка и аз изстенах. После се насилих да стана и тръгнах към кухнята. Извадих няколко студени парчета месо от хладилната чанта и ги пуснах в чинийката на Мистър. След това се дотътрих до банята и запалих една свещ.