Адвокатът с кучето

Русо сви рамене.

— Да. Стига да си седят там, където им е мястото.

— Къде ще го държиш?

— Какво имаш предвид?

— Къде ще спи кучето?

— В задния двор. Ще му взема от онези колибки. От хубавите.

Уили поклати глава.

— Съжалявам, не мога да ти помогна. Кучетата, които даваме за осиновяване, живеят в къщите с хората. Стоенето навън е доста мизерно, не мислиш ли?

— Да не искаш да кажеш, че не съм достатъчно добър за твоите кучета?

— Не. Казвам, че си добър и че кучетата са добри, само дето няма да си подхождате.

Русо мълча цели десет секунди, опитвайки се да смели чутото. Накрая се усмихна.

— Топките ти не са се смалили, а?

Уили отговори на усмивката с усмивка.

— Надявам се, че не са.

— Как откри това, по дяволите?

— Какво значение има? — попита Уили. — Казах ти, че искам да помогна и да разбера кой е наел Чайлдрес. Затова направих и двете.

— Ем? Това ли е името на човека?

— Така го наричат.

— Уили, трябва да знам откъде е дошла тази информация.

— Защо?

— За да преценя доколко е достоверна. Не се обиждай, имам ти пълно доверие, но някой друг може да греши.

Уили с неохота ми разказа за приятеля си Джоузеф Русо. Не се съмнявах, че ми казва всичко, и също така бях сигурен, че Русо е от хората, които имат достъп до подобна информация. Престъпната фамилия на Винсент Петроне има мощта на шест Гугъла.

— Поемаш голям риск, Уили.

— Онова лайно беше насочило пистолет към Сондра. Ем го е пратил, така че ще си изпати, независимо какви рискове трябва да поема. Освен това ти казах, че Русо е приятел и мисли, че ми е задължен.

— Защо мисли така?

— Защото се погрижих за три момчета, които се канеха да го убият в затвора.

— Погрижил си се? — попитах аз. — Как точно го направи?

— Бяха му извадили ножове. Реших, че не е честно, затова ги вкарах в болницата.

Бях изумен, че Уили не ми е разказал за такова паметно събитие. Ако аз бях извършил такова геройство, щях да сключа договор за книга и час по-късно щях да се явя в студиото на „Тудей“.

— Русо ще пусне връзките си и ще се опита да го намери — каза Уили.

Явно Уили щеше да е активен участник в лова, независимо дали с Лори искаме това. За няколко дни бе научил повече неща по делото от мен.

Телефонът звънна и тъй като Една се бе запиляла някъде, вдигнах аз.

— Здравейте — поздравих приветливо.

— Здрасти, Анди. — Беше Синди Сподек.

— Надявам се, че не ми се обаждаш за поредната услуга — казах аз. — Започвам да се чувствам, сякаш ме използват.

— Не насилвай късмета си, стари приятелю. Опитах да погледна доклада, за който попита.

Думата „опитах“ не ме изпълни с особен оптимизъм.