Адвокатът с кучето
- Автор: Розенфелт Дейвид
- Серия: Andy Carpenter #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-311-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокатът с кучето». Краткое содержание книги:
Пък и емоциите лесно могат да се разтълкуват погрешно. Сълзите от мъка могат да бъдат приети за сълзи от чувство за вина; избухването заради лъжливите показания на някой свидетел може да бъде взето за гняв, че истината е излязла на бял свят.
Преди процеса обсъдих с Били как е най-добре да се държи, но той вече го знаеше и бях уверен, че ще продължи в същия дух.
От другата му страна бе Хайк, който изглеждаше много по-нещастен от обвиняемия. За съжаление това бе естественото му състояние. Сигурно и в тайните затвори на ЦРУ има задържани, които са по-жизнерадостни от него.
Надявах се, че в хода на процеса съдебните заседатели ще разберат, че той изглежда умърлушен дори когато нещата се развиват в наша полза.
Илай направи отлично встъпление и това не се дължеше само на красноречието му. Силата на аргументите му почиваше върху факта, че казваше истината; доказателствата бяха изключително на страната на обвинението и ако заседателите не бъдеха накарани да излязат от коловоза, с Били бе свършено.
Беше мой ред.
— Дами и господа, ще има много малко случаи, при които с господин Морисън ще бъдем в пълно съгласие, но ето един от тях — и двамата искаме да се съсредоточите върху фактите. Затова да започнем с някои от тях. Били Цимерман е герой, обществен служител, достоен за уважение и възхищение. Посветил е целия си живот на защитата на закона, на нашата защита. След завършването на колежа е постъпил в полицейската академия, както са направили баща му и дядо му. Прекарал е следващите осем години във всеотдайна служба, получил е множество похвали и е заслужил ранга детектив. Той е осмият най-млад служител, получил този ранг в окръг Пасаик през последните петдесет години.
Ако беше продължил да работи като полицай и да се издига с такова темпо, днес несъмнено щеше да заема още по-висок пост в окръжната полиция. Единственият проблем бил, че в другия край на света бушува война, и Били смятал, че е по-нужен там, отколкото тук.
Затова той се записал доброволец на активна служба и станал военен полицай, загърбвайки временно живота си, за да замине за Ирак и да ни защитава отново. И за тези свои усилия отново бил отличен три пъти.
Но ето че настъпил ден, в който животът му претърпял обрат. Шестнайсетгодишно момиче се омотало с бомби и се взривило, убивайки осемнайсет души. Били Цимерман изгубил крака си и в същото време своята възможност, но не и способността си, да ни защитава.
Бил сметнат за физически неспособен да остане в армията, а когато се прибрал у дома, вместо да бъде посрещнат като герой, той се сблъскал с тъпото, безсърдечно отношение, на което са подложени толкова много от нашите ветерани. Трудно му било да получи качествено медицинско обслужване, не можел да си върне и старата работа в полицейското управление.
По едно странно съвпадение Майло, кучето, с което работил в полицията, също изведнъж се оказал нежелан, тъй като достигнал зрялата седемгодишна възраст. Затова Били взел Майло под своите грижи и с малко възможности за работа бил принуден да изхранва и двамата. Какво можел да направи? Той станал крадец.
Видях изненадата в очите на съдебните заседатели, но това беше лесно постижение. Новата „професия“ на Били така или иначе щеше да стане известна по време на процеса, така че бе по-добре аз да я оповестя. По този начин можех да я представя във възможно най-добрата светлина, без да оставям впечатлението, че се опитвам да я скрия. Ако се справех добре и извадехме късмет, тя можеше дори да е в наша полза.
— Да, Били Цимерман станал крадец; всъщност същото се отнася и за Майло. Използвали техниката, научена от Майло за обезоръжаване на опасни престъпници, за да крадат неща, които след това продавали. В рамките на шест месеца извършили три кражби, които не ги направили богати, а само им осигурили храна и покрив. Една вечер Били видял господин Ърскин, началникът на охраната в деня, в който изгубил крака си. Забелязал, че се държи подозрително, и продължил да го следи. Зачакал да види какво става. И когато настъпил подходящият момент, той и Майло се опитали да откраднат от господин Ърскин нещо, което изглеждало ценно.
Доказателствата обаче ще покажат, че господин Ърскин е имал свой план за онази нощ; той трябвало да се срещне с някого и да направи доста съмнителна размяна. А човекът, с когото се срещнал, се оказал неговият убиец.