Разплата

— Опасявам се, че не е възможно да ги получите, госпожо. Относно ценните вещи имаме правило да ги връщаме само на лицето, което се е подписало при оставянето им на съхранение.

— Моля, не ви разбрах?

Служителят не разбра какво иска да чуе Рейчъл и затова още веднъж повтори добре заучената фраза.

— Слушайте! — кипна Рейчъл. — Аз съм най-доверения сътрудник на майор Моли Смит. Тя изрично ми заповяда още днес, щом поема дежурството в кабинета й, да се погрижа за тези документи.

— Съжалявам, госпожо, но нашите правила по отношение на личните вещи на гостите ни са много строги.

— Тогава ще ви донеса писмо, с което ще ви докажа, че съм упълномощена от майор Смит да прибера книжата й — продължи Рейчъл, малко разколебана.

Нямаше да има проблеми при подправянето на подписа на Моли.

— Хм, страхувам се, че и това няма да се окаже достатъчно. Желаете ли да разговаряте с нашия управител?

— Не, благодаря. Ще се опитам да се свържа майор Смит и да я помоля лично тя да ви се обади.

Рейчъл не искаше да настройва служителя на хотела срещу себе си. Не знаеше дали отново няма да й се наложи да разговаря с него, затова беше по-разумно да не я запомнят с лошо.

— Все пак много ви благодаря за помощта, господин…

— Кларк. Кларк Стентън.

— Благодаря ви, Кларк. Ще ви потърся пак.

Рейчъл постави слушалката и слезе в барчето на долния етаж на библиотеката. Взе си чаша кафе без кофеин и се зае да обмисли следващите си ходове. Наближаваше пет следобед. Можеше да потегли за Сан Франциско и да върне колата на агенцията за автомобили под наем на летището. После да излети за Вашингтон. Ще изтегли пари от автоматите на аерогарата.

А от летище „Дълес“ ще вземе такси до най-близкия търговски център. Не може да се яви с тези дрехи в „Грийнбриър“, Западна Вирджиния. Най-добре ще е да спре за кратко в някой попътен мотел, за да вечеря, да вземе душ и да се освежи. И да обмисли плана как да действа по-нататък във Вирджиния.

Рейчъл допи кафето си и напусна библиотеката. Беше паднала есенна мъгла и бе станало по-хладно. Тя се огледа в двете посоки, за да провери за самотен мъж, който да се разхожда безцелно наоколо. Но не забеляза нито едно подозрително лице по протежение на цялото Оушън авеню.

„Той няма да пристигне толкова скоро. Навярно още е някъде по Източното крайбрежие.“

Но въпреки това тя неволно ускори крачка. По-сигурно беше час по-скоро да се махне от Кармел. Реши да не използва кредитните си карти, за да не бъде открита с помощта на банковите компютри. Тя не знаеше колко далеч се простират възможностите на преследвача й. Далеч не всеки можеше да разчита на достъп до банковите компютри, но с помощта на вътрешни хора по този начин можеше да се разбере от коя точка кое лице е изтеглило пари. Методът беше много полезен, ако ловецът не искаше преследваната жертва да разбере, че е вече по следите й. Така можеше да я издебне в най-неочаквания момент.