Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Той отново прегледа списъка с подозрителните лица, като елиминира почти всички, с изключение на две имена, които му се струваха най-вероятни. На този първоначален етап от разследването Логан беше длъжен да проявява изключителна предпазливост, защото от опит знаеше до какви фатални заблуди може да доведе изграждането на невярна хипотеза за убиеца. Но имаше и факти, неподлежащи на съмнение — убиецът е притежавал някакви медицински познания, разбирал е от фармакология и е умеел да комбинира лекарства, познавал е вътрешния служебен ред във Военната прокуратура. Най-важното обаче беше умението му да забърква смъртоносни коктейли от опиати и стимуланти.
Смит изпрати по електронната поща обратно на Люсил двете имена, след което стана и се отправи към кабината на летците. Пред входа на сервизните помещения той видя стюардесите, седнали около масата с подносите с напитки, готови да бъдат поднесени на пътниците в двата салона. Едно от момичетата го забеляза преди другите и веднага се надигна, за да го обслужи, но Логан поклати глава и сам си наля чаша сода. Взе чашата и бутилката сода и ги отнесе до мястото си.
Сега идваше по-трудното — да изчака два часа. Не можеше да се заеме с нещо друго, защото не знаеше какви вести ще му изпратят от Вашингтон.
Моли беше мъртва. Президентът беше пожелал да разговаря с него. Зад президента всъщност стоеше съдията Саймън Естърхаус. Смит не познаваше добре този съдия, наскоро предложен за член на Върховния съд. Помнеше само, че беше председател на сенатската комисия, разследваща загадъчната смърт на генерал Грифин Норт.
Връзката между Естърхаус и Норт беше очевидна за Логан Смит. Можеше да разбере и повишения интерес на президента към доклада на сенатската комисия. Но какво общо е имала сестра му с всичко това? Доколкото знаеше, тя никога не се беше срещала нито с Естърхаус, нито с Норт. Но очевидно е имало някаква връзка — и то толкова сериозна и опасна, че за нея не се споменава никъде нито дума. Освен зад плътно затворените и строго охранявани врати на Белия дом.
„В какво си се забъркала, Моли? Кога си се препънала в някакво заспало чудовище, толкова ужасно и кръвожадно, че щом си го събудила, то се е надигнало и те е погълнало?“
11.
Стивън Коупланд се интересуваше как може да си купи вила край Атланта. Най-много му хареса квартала Бъкхед. Искаше да приключи до обяд обиколката, придружаван от елегантната служителка от бюрото за продажба на недвижими имоти. Но те двамата така си паснаха, че не усетиха кога стана време за обяд. Да обядват заедно, беше съвсем естествено продължение на сутрешния делови оглед, преди да посетят след това следващите обекти от списъка.
Наближаваше четири следобед, когато тя най-после го замъкна до предпочитания от нея хотел — фамозния „Риц Карлтън“. Стивън се измъкна от колата й и пооправи сакото си, чиито джобове бяха порядъчно натъпкани с рекламни брошури и информация за недвижими имоти от всички категории. Тя го накара да й обещае, при това два пъти, че ще й позвъни веднага щом вземе решение за сделката.
Коупланд се усмихна в отговор на сърдечния поздрав на портиера и кимна към администратора на хотела, който не бе забравил името му. Стивън Коупланд обожаваше хотелите от веригата „Риц Карлтън“. В този хотел специално най-много му харесваше апартаментът на последния етаж, от който се откриваше приказна гледка към центъра на Атланта. И сега не пропусна да се наслади на панорамата, докато освобождаваше джобовете на сакото си от брошурите. После отвори капака на шкафа с телевизора, за да хвърли един поглед на следобедните новини по Дабълю Екс Ай Ей — местният телевизионен канал, препредаващ емисиите на Ен Би Си. Водещият започна да чете новините, докато Стивън още не беше излязъл от банята, облицована в мрамор от пода до тавана.
Тъкмо посягаше да затвори плъзгащата се врата на душкабината, когато чу съобщението от Вашингтон за поредното убийство… Стивън грабна първата хавлия, попаднала пред очите му, уви я около кръста си и притича в хола — тъкмо навреме, за да хване началото на репортажа от кореспондента във Вашингтон, посветен на бруталното убийство на жена офицер от Военната прокуратура, чийто труп бил открит в Джорджтаун, в изоставеното крило на Училището за деца на служители от дипломатическите мисии.