Разплата
- Автор: Шелби Филип
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Сега вече Рейчъл знаеше къде трябва да търси следите на двамата информатори, за чиято безопасност Моли беше заплатила с живота си.
Втора част
10.
Джесъп постави слушалката на телефона.
— Обадиха се от Сан Франциско.
— Сигурни ли са, че тя е там? — попита Дейвс.
— Съобщиха ми, че вчера е позвънила в яхтклуба в Монтерей, за да провери какво ще бъде времето в Северна Калифорния.
Дейвс и Джесъп се спогледаха замислено.
Накрая Дейвс наруши тишината:
— Може да уредим след един час излитане от базата „Андрюс“ с военен самолет, от онези, товарните С-5. Ще бъдем в Сан Франциско някъде към четири и половина следобед. А оттам до Кармел се стига само за час, час и десет минути. Но само при условие, че аз съм зад волана.
Рейчъл се спря до външната врата и се обърна. Телефонът в стаята зад гърба й беше иззвънял, но вероятно от другия край на линията прекъснаха връзката, защото не светна лампата на телефонния секретар. Очакваше да я потърсят от Форт Белвоар или да й позвъни майор Джесъп. Или някой от помощниците в отряда, натоварен с разследването на смъртта на Моли Смит. Но тя нямаше намерение да им се обажда, нито да вдига слушалката. Защото не очакваше нищо добро за себе си от подобен разговор.
Но те не я потърсиха и тя започна да се безпокои, макар и поради съвсем друга причина. Вероятно вече са преровили всички данни за нея, във всички компютри и папки. Добрали са се и до информацията за къщата й в Кармел. И са я взели за офицер, който си е позволил да се самоотлъчи. В подобни случаи незабавно се възлага на някой от подчинените да позвъни на домашния телефон на издирваното лице.
„Но защо досега не ми позвъниха?“
Рейчъл се опита да се постави на мястото на началниците си и да разсъждава като шефа на отряда, който ръководи разследването. Защо той не бе позвънил в дома на Рейчъл Колинс в Кармел, Калифорния?
„Защото въобще не му е до това да се опитва да ме открие… Не може да си пилее времето. Убит е старши офицер от Военната прокуратура. Никой от шефовете не е наясно каква е моята роля в този мистериозен случай. Може би е по-добре да се прекали с подозрителността, вместо да се позволи на виновните лица да прикрият следите си…“
Рейчъл знаеше, че шефовете й във Форт Белвоар разсъждават точно по този начин. После си спомни за обаждането си в яхтклуба в Монтерей, за да се осведоми за прогнозата за времето. Следователно, началниците й биха могли да научат къде е сега — нали търсените номера на всички обаждания от Форт Белвоар се записват автоматично. Какво ще им попречи да я издебнат тук, в къщата?
От тази мисъл косите й настръхнаха. Ръката й инстинктивно се протегна към кобура, скрит под лявата й мишница. Допирът до пистолета я успокои. Веднага отиде до таблото на алармената система зад вратата. Промени кода и включи системата, убедена, че в близките дни няма да престъпи този праг.
Подкара наетия под наем форд мустанг към центъра на градчето. Успокои се, когато след последния завой пред нея се възправи сградата на библиотеката в Кармел от червени тухли и с дървени колони, проектирана от виден калифорнийски архитект. В нея имаше доста мощна компютърна система. Един млад библиотекар с очила и дълга руса коса, стегната в плитка, показа на Рейчъл кой терминал е свободен, попита я нуждае ли се от помощ, след което я остави сама пред екрана.
Рейчъл много добре знаеше как да се свърже с компютъра в кабинета на Моли във Форт Белвоар. Вероятно началниците вече бяха наредили на сътрудниците от компютърния отдел да прекъснат връзките отвън до файловете на Моли Смит, но на Рейчъл й бе известен начин, по който да се добере до интересуващите я данни.
Първо набра компютърния адрес на базата данни на една от туристическите агенции, която неведнъж беше използвана и от военните за уреждане на пътувания по Източното крайбрежие. После въведе името и чина на майор Моли Смит. След броени секунди на екрана се появи списък с резервациите на името на Моли. Рейчъл не обърна внимание на служебните командировки. Интересуваха я само частните пътувания на Моли.
Компютърът й предложи подробни данни за шест адреса. Рейчъл включи принтера, след което повтори търсенето, този път обаче с името на генерал Грифин Норт. Накрая се върна на данните за Моли и още веднъж ги провери. Намери три адреса, които й бяха познати — всичките във Флорида — където Моли беше посещавала един от колегите си. Останалите три представляваха по-голям интерес. Защо Моли бе отсядала в тези три хотела: „Хоумстед“, Хот Спрингс, Източна Вирджиния, „Грийнбриър“, Уайт Сълфур Спрингс, Западна Вирджиния и накрая „Пайнхърст“, Северна Каролина.