Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Прахче в чашата. Нищо ново в бизнеса на нощните заведения. Но когато един клуб допуска момичетата му да бъдат упоявани по време на работа, значи на шефовете изобщо не им пука за тях. Нищо чудно, че Джулия се държеше толкова враждебно - най-вероятно бе защитна реакция.
Моля те, Боже, помогни ми да задържа клиентите си, защото без тях ще се превърна в нула за Мама. Тя става ужасна с всяко момиче, което е изгубило клиент. Например с Таня: притискаше я толкова жестоко за дохани, че в крайна сметка тя не издържа и получи алкохолно отравяне.
При споменаването на Мама и доханите Стеф усети как слепоочията й започват да пулсират. Струваше й се странно, че и Анабел беше работила в „Синатра“, за същата Мама сан. Запита се дали и тя се беше гримирала по нейния вкус, дали бе позволявала да й нахлузват руса перука. Помисли си за невъзможните задачи, които предстояха, и сърцето й се сви. Трябваше да е истинска магьосница, за да си намери дохан, а освен това и да поправи скъсаната рокля на Мама. Никога през живота си не беше боравила с игла и конец. В това отношение беше напълно безпомощна, дори и да разполагаше с нужните шивашки материали. Да не говорим за дохана, който беше нещо абсолютно невъзможно. Имаше и друга възможност-да се откаже. И после какво? Нямаше пари за наем или за обратен полет, нямаше да има и работа. Може би трябваше да спи по входовете и да проси?
Пази ме от доханите, Боже. В момента имам толкова много, че ставам малко небрежна. Но то е част от работата. Вече дори не се страхувам да се качвам в колите на клиентите.
Довечера ще бъда с Кен. 0, нима останаха само два часа? Това е моят секси главен директор, който ми носи хубави подаръци. Последния път обаче прекали с опитите си да ме напие. Мисля, че вече ми е простил за имейла, но можеше да ме предупреди да използвам само адреса му в „Асахи". Надявам се да е изгладил нещата със съпругата си. Ще се чувствам виновна, ако се е случило нещо лошо.
Това е проблемът на компаньонките: трябва да бъдат много настойчиви с мъжете. Да им изпращат имейли и есемеси, да им звънят по телефона. А когато нещо се обърка, именно те се чувстват тъпо. Но в общи линии нещата вървят. Не е като у дома, разбира се. Ако подгоня някой англичанин, както преследвам японците, той със сигурност ще избяга на километри от мен.
Трябва да се грижа за семейството си там, в Англия. Но да го правя така, че никога да не разберат с какво се занимавам тук.
Стеф затвори дневника и отпи глътка капучино. Това не се отрази добре на стомаха й, който все още беше раздразнен от алкохола, но не й попречи да отпие и втора.
Сега трябва да бъдеш разумна. Не се шашкай от онова „пази ме от доханите“', което прочете току-що. Изобщо не е задължително да означава нещо.
Тя отново прелисти дневника. Кен. Главен директор, който работи в „Асахи“.
Беше виждала логото на тази фирма, изписано върху кутийки с бира, в един от близките магазини на веригата „Фемили Март“. Ако позвъни на номератора на компанията и помоли да я свържат с директора Кен, може би ще излезе нещо...
Тя бодна с вилицата си късче ябълков кейк. В апартамента имаше някакъв пожълтял от старост компютър с тежък леко заоблен монитор. Беше покрит с прах и изглеждаше неизползван от години, но може би имаше достъп до интернет. Асахи, Асахи...
Стеф лапна последно парче кейк, отпи глътка от изстиналото капучино и напусна заведението.
- Бих искала да говоря с Кен, моля.
Плъзнала картата в процепа на зеления уличен телефон, Стеф разкърши рамене и изправи гръб. Изправената стойка беше част от техниката за повишаване на самочувствието в курса, наречен „Как да успеем на прослушване“. Но нито курсът, нито техниката й бяха помогнали.
Отсреща замълчаха. Очевидно японската рецепционистка се нуждаеше от време за дешифриране на молбата й.
- Кен? - обади се най-после тя. - Как е фамилното му име?
- Вашият главен директор.
- А кой се обажда, моля?
- Търся го по личен въпрос.
- Момент, моля.
В слушалката прозвучаха "Четирите сезона“ от Вивалди, после за огромна изненада на Стеф нещо прещрака, после прозвуча мъжки глас:
-Да?
- Здрасти, Кен - жизнерадостно рече тя и пъхна главата си по-дълбоко в прозрачния купол. - Аз съм... Обажда се Стеф. Работя в „Синатра“.
- Съжалявам, но не си спомням за вас - отвърна мъжът, замълча за момент, после попита: - „Синатра“ ли казахте?
- Да.
- Отдавна не съм ходил там. Как е Мама сан?
- О, тя е добре. Както винаги. Вижте, Кен... Опитвам се да открия Анабел. Тя е моя приятелка. Известно ми е, че сте били... близки. Случайно да имате телефона й или някакъв имейл?