Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Остана да лежи неподвижно в мрака. Мислеше за Анабел. Тревожеше се и за Джулия въпреки категоричното й желание да бъде оставена на мира. Е, хубаво. И без това не можеше да направи нищо за нея. Но трябваше да открие Анабел независимо от твърдението на Джулия, че тя не желае да влиза в контакт с когото и да било. Само така би могла да се успокои и да се заеме със сериозната задача да печели пари.
Наталия похъркваше на леглото под нея. В един момент спря и промърмори:
- Долче и Габана.
Стеф се смъкна на пода и зашляпа с боси крака по неравния линолеум. Разтвори раницата си и измъкна дневника от тайния вътрешен джоб, в който държеше документите и парите си. За момент се запита дали не нарушава някои етични правила, като се рови в личните записки на приятелката си.
Не. Искам да се уверя, че е в безопасност, нищо повече. Ще прекратя четенето в момента, в който открия начин да се свържа с нея.
Измъкна дрехите си изпод дюшека и реши да използва част от спечелените през нощта 10 000 йени за закуска в кафе „Алмонд“ - елегантната сладкарница в розово и бяло, която се намираше в близост до едно от кръстовищата на „Ропонги“. И без това очите я боляха от четенето в полутъмния апартамент.
Излезе навън и вдъхна с удоволствие свежия и хладен въздух, който имаше вкус на желязо от шумния трафик. Слънчевият ден й донесе огромно облекчение и тя бързо забрави вонята на плесен и изгоряло сирене, която изпълваше тясното коридорче в жилището й.
Кафе „Алмонд“ се оказа почти пълно с хора, излезли да хапнат нещо сладичко и да пият кафе. Поръчките се поднасяха в комплект с ошибори - напоените с гореща пара кърпи, с които клиентите бършеха кожата си от лепкавия смог на „Ропонги“. В дългата остъклена витрина беше изложено изключително разнообразие от пасти и торти. Стеф си избра ябълков пай с глазура от захар и канела, плюс голяма чаша капучино. След това се настани на масичката до огромния панорамен прозорец. По тротоара отвън се точеше безкраен поток от млади хора, които изобщо не поглеждаха червенокосата гайджин с тетрадка пред себе си.
Тя разтвори дневника и потъна в четене.
Мили Боже,
Била съм следена! Нима съм толкова глупава?! Изплаших се до смърт от тоя тип, който се оказа най-обикновен агент. Уф!!! Той набира момичета за „Каламити Джейнс". Как бих могла да допусна, че ще се заинтересува точно от мен?
Благодаря, ти, Господи. Много ти благодаря. В „Каламити Джейнс" работят само истински красавици. Но това не ме интересува, защото този клуб има лоша репутация, а аз съм доволна от сегашното си място.
Ето, виждаш ли, напразно се тревожиш.
Поуспокоена, Стеф продължи да чете. Дефиницията на Анабел за „Каламити Джейнс“ искрено я заинтригува.
И така, днес отново съм махмурлия. Защо изобщо се съгласих да пия с него? Каква глупост! Никой не ми плаща за подобно нещо, а освен това не искам да работя в този клуб. От шампанското вече ми се повдига. Той май се ядоса, че му отказах. Неприятно ми е. Не обичам хората да са ми ядосани. Особено този мъж, който е изгубил сума време да ме следи...
Хейл и смята, че би трябвало да кажа „да", но аз така и не чух една добра дума за „Джейнс". Той не е като другите клубове с компаньонки, в които влизат всякакви хора и най-важното е колко ще пият момичетата.
Много момичета търсят работа в „Джейнс" заради добрите пари, но на мен това не ми харесва. Редовно ги срещам в „Холивуд". Имат самочувствието на модели, но винаги са уморени и се държат грубо. В което няма нищо чудно, защото след работа ги изпращат за допълнителни часове в „Холивуд", а Хейли казва, че много от тях работят и през деня.
Това обяснява защо Джулия изглежда толкова уморена, помисли си Стеф.
Той беше страшно настоятелен. Непрекъснато повтаряше колко много пари мога да спечеля. Което е вярно, особено ако крада клиентите на Мама и ги водя в „Джейнс". Признавам, че се почувствах изкушена. Имам купища дългове. Но в „Джейнс" имат практиката да прибират паспортите на момичетата. Тоест, ако ми писне, няма да мога да напусна.
Когато мисля за „Джейнс", винаги се сещам за Каси. Много сладко момиче, което обаче само след две седмици в клуба започна да закусва със саке. Освен това сред редовните посетители има страшно перверзни типове, които редовно сипват по нещо гадно в питиетата на момичетата.