Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Друлца се затътри през вътрешния двор. Пред кожените палатки и около огъня седяха вулфански войници. Скочиха, когато познаха върховната майка. Юмруци се вдигнаха във въздуха.
— Да живее дълго върховната майка — изреваха четирийсет гърла.
Друлца махна бегло с ръка и изръмжа някакъв поздрав. Придружителите й я преведоха през обраслия с жълтеникава трева и храсталаци площад. Счупените каменни плочи се разклащаха под стъпалата им. Както почти всички вулфани, Друлца ходеше боса.
Порутената фасада на руината, към която спадаше и кулата на Ургаца, в цялата си долна половина беше отделена с арки. По време на последното поколение четири от колоните бяха заменени с прави дъбови трупи. Инак порутеният балкон на височината на половината фасада не би устоял дълго.
На балкона, по брезите и другите дървета се бяха облегнали многобройни стражи. Колоните под балкона бяха напълно обрасли с бръшлян и калинови храсти.
Друлца и придружаващата я стража минаха под колоните и навлязоха в огромните зидове. Таванът към залата на втория етаж беше наполовина пробит. Мощен дъбов ствол стърчеше от пода, минаваше през втория етаж и стигаше чак извън покрива. Короната на дървото изпълваше почти цялата покривна ферма. На първия етаж беше настанена една част от войските на Кралцек. Заедно с оръжията и складовете с провизии. Последните — съвсем празни.
С кожено въже спуснаха от втория етаж кош от лико. Друлца и придружаващият я вулфан влязоха в него. Над тях заскърцаха колелата на желязна подемна макара, когато четирима войници от гвардията на вещицата ги заизтегляха нагоре.
Горе вулфанът й помогна да излезе от коша. Тя се огледа. Наоколо тичаха вулфански деца, играеха си с напълнени с пясък кожени топки или с дървени мечове. Друлца откри необикновено много жени вулфанки. Някои кърмеха бебета, други вършеха домакинска работа и разчесваха козината си.
Членовете от гвардията на вещицата имаха право да се съвкупяват с някоя жена колкото пъти поискаха. Също една екстравагантност на майка й. При войските на Кралцек и дума не можеше да става за такова нещо. Там войниците, които се допускаха до съвкупление, бяха подбирани според строги критерии.
Друлца откри и гвардейци чужденци. Един от апетитните жители на Южната земя, например. Кожата му беше почти черна, по главата и по раменете му имаше гъсти, черни къдри. Друлца се обърна с въздишка. Щом като свършеха и последните припаси, трябваше сериозно да се помисли как да се отнеме от Ургаца любимата й играчка. Най-късно до момента, когато ловните експедиции се върнеха с празни ръце. До квадратната стая под скелето за камбаните Друлца трябваше да се изкачи по обикновена стълба. Стенейки от болки в хълбоците, стигна до тясната платформа, върху която още преди двайсет години майка й установи лагера си. Откакто се издигна като вещица на вулфаните.
Друлца се уплаши, когато видя майка си: тя лежеше между разхвърляните кожи, белезникавосивата й козина беше мокра, а от черната й паст в ускорен ритъм излиташе парата от дишането й. Нямаше съмнение, Ургаца беше тежко болна.
— Мамо! Какво става с тебе?! — Друлца коленичи с охкане пред натъпканите с трева възглавници и кожи на старицата. — Та аз не знаех, че си болна! Защо не ме пусна по-рано при себе си?
Вещицата на вулфаните махна уморено с ръка. От нейната паст се чу хъркащо грачене. Друлца не разбра нито дума. Изглеждаше, че майка й е напълно изтощена. Наведе глава над устата на Ургаца.
— Могъщ враг… е на път… насам… — прошепна престарялата вулфанка. — Името му е… Маддракс… при него има орда голокожи…
Друлца се уплаши. Откъде майка й знаеше това име? Да не би херцогът да я е посетил? Изключено. Кралцек отбягваше вещицата като огън. Или пък още веднъж лично е разпитала тарака?
— Откъде знаеш това? — попита.
Вещицата вдигна глава и се подпря на костеливите си, покрити с бяла козина лакти.
— Оргуудоо… — изграчи тя. — Демонът… беше при мене… Тя тихо изстена. — Всичките ми сили… отнесе със себе си…
— Кой е този Маддракс? Откъде идва? Какво търси тук в Южната земя?
Старицата отново махна с ръка.