Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Точно навреме — измънка Тони.
Но вместо да се отправи към летището, таксито тръгна към града и спря пред агенция „Херц“ за даване коли под наем. Нюйоркчанина изчака, докато Райън плати на шофьора и влезе вътре.
След няколко минути Райън се качи в един бял „Ленд ровър“, пое към магистралата и свърна в посока Принстън. Тони беше след него. Райън караше много бавно, сякаш се страхуваше, че е зад волана. Тони погледна часовника си. Беше едва седем сутринта. Уличното движение още не беше натоварено. Сега беше моментът да действа. Огледа шосето, после се приближи до ленд ровъра, изчаквайки сгоден момент.
Нюйоркчанина беше научил занаята още като юноша, когато работеше за баща си в кланицата на компания „Уест Джърси, пакетиране на месо“. Стоеше по четири часа в кръвта и мръсотията, стиснал пистолет двайсет и втори калибър, зареден с куршуми дум-дум. Спокойно стреляше в ухото на добитъка и заличаваше мислите на животните със струя кръв. Усъвършенства техниката си с няколко танцови движения, научени в дискотеката. Неколцина от работниците в кланицата се ужасяваха, като гледаха как якото момче прави пируети, последвани от оглушителни изстрели и кравата се свлича тежко на пода. Тони обожаваше работата си. Обичаше медния вкус на кръв в устата си.
Когато убиваше хора, Тони не правеше разлика. Те бяха само късове месо, двукрак добитък. Още използваше пистолета двайсет и втори калибър с къса цев. С куршумите дум-дум поразяваше първо главата, после сърцето. Един от легендарните улични убийци на мафията на име Джими Хатс му каза този номер. Вторият изстрел в сърцето спирал кървенето и Тони се беше уверил, че това е вярно.
Райън се учуди, че отново шофира с лекота. Сковаващата паника, която го парализираше всеки път, щом седнеше зад волана, изчезна като кошмарите за сянката.
В този отрязък от пътя имаше видимост четиристотин метра, затова той увеличи скоростта. Двулентовото платно изглеждаше пусто, но изведнъж отзад се появи една зелена кола, изравни се с него и се опита да го изтика в канавката. Райън завъртя волана и блъсна колата.
Боята на двата автомобила се олющи. Гумите изсвириха.
Райън видя, че зад волана седи Тони Нюйоркчанина. Мускулите на дебелия му врат бяха събрани на възли, а зъбите — решително оголени. Ленд ровърът се стрелна вдясно. Колелата му затънаха в снежните преспи. Колата се плъзна и спря. Тони бързо слезе и опря пистолет до лицето на Райън.
— Слизай — излая той. — Качвай се в моята кола, зад волана.
Райън погледна в дулото на пистолета двайсет и втори калибър. Тръгна бавно към зеления автомобил с надеждата, че ще мине някоя кола. Нивото на адреналина му рязко се повиши. Ушите му започнаха да пищят. Страхуваше се, но изпитваше и още нещо… Гняв. Беше му писнало.
— По-бързо — изръмжа Тони.
Райън седна зад волана, а Тони хвърли куфарчето и чантата му на задната седалка. После се настани до него и насочи пистолета.
— Хайде, тръгвай. Карай бавно.
Тони искаше да се отдалечат от ленд ровъра, сетне да намери усамотено място встрани от пътя и да скрие откраднатата кола. Щеше да завърже Райън и да го обработи, за да разбере къде са видеозаписите. После щеше да го убие и да извади одеялото и лопатата. Последното причастие и погребението щяха да свършат преди обед. Щеше да остави колата отключена някъде в гетото Трентън. Някой дрисльо несъмнено щеше да я открадне, да остави отпечатъци и да освободи Тони от подозрения.
През последните десет минути Райън крадешком отвинтваше металния индикатор за мигачите. Беше почти свършил, когато Тони каза:
— Завий надясно.
Намираха се на петнайсет километра западно от Мелвил, на междущатско шосе 47. От двете страни на пътя имаше гъсти кипариси. Тони забеляза един коларски път, който минаваше през дърветата.
Райън зави и погледна към пистолета в ръката на Тони. Опитваше се да прецени дали може да рискува да блъсне колата, за да спечели някакво предимство. Дулото беше насочено към главата му и не потрепваше. Нюйоркчанина заговори с дрезгав шепот, сякаш прочете мислите му.
— Дори не си го помисляй. Това нещо е заредено с куршуми дум-дум. Ще те направя на кайма.
Райън реши да изчака.
— Спри там — заповяда Тони и посочи една полянка в края на коларския път.
Райън натисна спирачките и издърпа индикатора, като се зачуди дали ще му послужи за нещо.
Нюйоркчанина му направи знак да слезе.