Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Джоузеф Ало — почтително прошепна шофьорът. — Той е бос на мафията в Ню Джърси.
Думите бяха произнесени с огромно страхопочитание и вълнение и Лусинда мигновено разбра, че това е истина. А брат й бе станал като баща им.
Разговорът с Мики още отекваше в главата й. „Доставя ми удоволствие да гледам как Райън се проваля. Името Ало е като затворнически номер.“
— Лусинда, трябва някак да се справим с положението — каза Райън и я върна към действителността. — Мисля, че брат ти се опитва да ме рани, дори да ме убие.
Мислите й се върнаха в миналото, когато беше на осем години. Майка й я остави в парка и отиде да купи нещо. Мики беше на шестнайсет и трябваше да се грижи за сестра си. Лусинда играеше до люлките, когато едно момче на около единайсет я блъсна. Мики видя това и се приближи до тях. Лусинда гледаше ужасена как брат й сграбчи по-малкото момче и го удари в лицето. То падна, но Мики не спря да го бие. Започна да го рита, после го обърна по гръб и седна на гърдите му. Още го удряше, когато към тях изтича един полицай, който го дръпна. Докато ченгетата се грижеха за пострадалото момче, Мики хвана Лусинда за ръката и я изведе от парка. Още си спомняше изражението в очите му — злобно и развълнувано. Тогава разбра, че му доставя удоволствие да бие момчето. Тя погледна Райън и се зачуди дали той има право… Дали брат й беше изпратил човека в сивото палто.
— Мики е в къщата ни на плажа в Кейп Мей. Мисля, че трябва да отидеш там и да поговориш с него. И двамата трябва да разберем истината.
— Да — съгласи се Райън и кимна. — Крайно време е.
Райън събра багажа си, взе видеокасетите от администратора на хотела и ги сложи в куфарчето. Когато излизаше, видя Ей Джей в бара. Изкушаваше се да замине, без да му каже нищо, но го обзе чувство за благоприличие. Влезе в бара и потупа Ей Джей по рамото.
— О, как си, приятел? — изфъфли Тийгардън.
Беше пиян. Заведе Райън в едно сепаре, където седеше блондинка с пищни форми.
— Мис Вероника Денис, разрешете да ви представя шибания Бенедикт Арнолд1.
— Приятно ми е да се запознаем, мистър Арнолд — каза момичето, показвайки изумително непознаване на американската история. — За Ей Джей ли работите?
— Мистър Арнолд е отстъпник от нашата кампания.
— Престани, Ей Джей.
— Както кажеш — отговори Тийгардън, отпусна се тежко на мястото си и прегърна мис Денис. — Вероника харесва Хейз, но казва, че изглеждал студен. Информацията ни потвърждава това. Вероника е по-добра от социологическите проучвания.
— Точно така — рече момичето и се усмихна на Райън, когото намираше за много привлекателен. — Беше доста внушителен по телевизията, но е някак… Нали се сещате, не излъчва топлина.
— Райън беше сценарист и продуцент в телевизията. Нали, Райън? Познава медията. Наистина ли Хейз изглежда като айсберг, както казва Вероника?
— Ей Джей, заминавам за няколко дни.
— И без това не ми трябваш. Никак не ми помагаш.
— Ще оставя телефонен номер, на който можеш да ме намериш.
— Имаме един проблем… — обърна се Ей Джей към Вероника. — Райън взима парите ни и прави филм, а после не иска да ни го даде.
— Довиждане, Ей Джей — каза Райън и стана, но Тийгардън го хвана за ръката.
— Да кажем, че се затрудняваш с някой сценарий… Един от героите ти не се харесва на хората, защото мислят, че е студен. Как би го позатоплил?
Райън искаше да излезе от бара, но Ей Джей го държеше за ръката.
— Бих му измислил някаква трагедия — отговори накрая той. — Нещо, което да накара хората да го съжаляват. Трябва да тръгвам.
Райън издърпа ръката си.
— Довиждане, Хемингуей — изсмя се презрително Ей Джей.
— Хемингуей ли? Да не сте роднина на Мариел Хемингуей? — попита Вероника, която отчаяно се опитваше да привлече вниманието на Райън.
— Беше ми приятно, мис Денис.
— Слушайте, номерът ми го има в указателя — бързо каза тя. Много й се искаше Райън да остане.
Той се отдалечи.
— Да измисля някаква трагедия — измърмори Ей Джей. — Адски хитро.
24. Приятели
— Спомняш ли си оная мадама… Как й беше името? От Куз Бей…
Мики се хилеше на Райън над чинията със спагети. Седяха в сепаре в един от ресторантите на фамилията Ало в Кейп Мей. Големите прозорци гледаха към тъмния Атлантически океан, скован от зимния студ, обхванал южното крайбрежие на Ню Джърси.
1
Генерал от Американската революция, предател (1741 — 1801). — Бел.пр.