Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Райън стискаше зъби. Почувства, че изпада в шок.
— Разхлабвай го през една-две минути. В Трентън познавам един човек, който може да те оправи.
Каз съблече сакото си и седна зад волана на откраднатата кола.
„Човекът от Трентън“ се оказа един жилав възрастен чернокож на име доктор Джаз. Живееше в дървена къща с капаци на прозорците, които се извисяваха над купчината счупени домакински уреди. Адамовата му ябълка беше с размерите на хандбална топка. Главата му беше обръсната и черното кубе лъщеше. Зъбите му бяха златни. Черните му очи непрекъснато се усмихваха.
— Седя и слушам джаз, а тук идва един грозен агент на име Каз — напевно каза той, като се ухили и показа още от лъскавия жълт метал.
Гласът му беше писклив и пронизителен. Говореше с ямайски акцент. Погледна Райън и добави:
— Човече, ти си почти на върха на славата. Ела и разкажи на доктор Джаз каква е работата.
Райън изстиваше — сигурно от загубата на кръв. Подпря се на лакти и разтреперен се вгледа в чернокожия мъж, който стоеше на верандата с плетените столове.
— Райън, това е доктор Джаз — рече Каз. — Той ще те зашие.
Старецът се усмихна още по-широко и на долното му чене се видяха две дупки.
— Що за лекар е той? — обърна се Райън към Каз.
— Доктор Джаз е връщал от гроба не един престъпник и още толкова хора на закона. Ако те надупчат и решиш да не съобщаваш на ченгетата, доктор Джаз има цяр за вас.
— Колко пъти съм те шил, уморен грозен задник такъв — каза доктор Джаз. — Някой вътре да го внесе, преди кръвта да му изтече.
Каз издърпа Райън и го метна на рамо. Донесе го до къщата на стареца, прекоси верандата, прескачайки заспалата котка и влезе в бедно обзаведената предна стая.
— Донеси това тяло до голямото огледало и го настани под силните светлини — продължи в рими възрастният негър.
Гостната беше превърната в лекарски кабинет. Имаше стоманена медицинска маса — безупречно чиста под огромния хирургически прожектор. На една бяла хавлия бяха сложени спринцовки в пластмасови опаковки. В единия ъгъл имаше шкаф, пълен с шишенца с метални капачки. Райън се поуспокои, като видя лекарствата и инструментите.
— Кенета — извика доктор Джаз.
След няколко секунди в стаята влезе една красива чернокожа жена на около двайсет и пет години, със сплетени коси.
— Хей, Каз, изглеждаш много по-добре, отколкото последните два пъти, когато беше тук.
— Кенета, това е Райън Болт. Тя е дъщеря на доктор Джаз.
Кенета погледна Райън, докато баща й миеше ръцете си в голямата мивка. После се наведе и се вторачи в раната.
— Божичко, какво е това?
— Куршум дум-дум от пистолет двайсет и втори калибър — отговори Каз.
— Хайде, дете — извика доктор Джаз от банята.
Кенета извади една зелена хирургическа престилка от стерилна опаковка и се приближи до баща си.
Каз погледна Райън, който още се съмняваше в способностите на чернокожия старец.
— Доктор Джаз е бил хирург в Кингстън, Ямайка. Имал е неприятности, свързани с политиката, и затова е трябвало да избяга. Ала бедата го проследила и дотук и не му дават разрешително за частна практика. Той знае какво прави. Повярвай, по-добре е да не отиваш в болница. Мики ще те намери там.
Райън беше твърде немощен и го болеше твърде много, за да се чуди кой е огромният разрошен мъж, откъде се появи и как е научил за Мики.
Кенета също облече хирургическа престилка и прибра косите си под зелена книжна шапка.
— Мисля, че е по-добре да приспим момчето — каза доктор Джаз.
Каз кимна.
— Ще се погрижа за Тони и веднага се връщам.
Кенета се приближи до Райън и се наведе над него.
— Това е етер. Нямаме лидокаин, но имаме апарат, на който ще следим жизнените ви функции. Ще ви свестя, ако се наложи. Съжалявам, но така действаме.
— По дяволите — изруга Райън, като се замисли колко е далеч от Медицинския център в Лос Анджелис с неговите боядисани в пастелни тонове стаи и херметически запечатани подноси с храна.
Кенета напои с етер една стерилна кърпа и я долепи до носа му. Доктор Джаз сряза панталона му и се вгледа в раната.
— Онези куршуми дум-дум наистина правят големи бели, а? — отбеляза вече не толкова поетично той, докато Райън се унасяше.
На Каз му бяха необходими двайсет и пет минути, за да намери всичко, което му трябваше. Дори се отби в един магазин за облекло и си купи фланелена риза.