Възможност за остров
- Автор: Уэльбек Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Възможност за остров». Краткое содержание книги:
Даниел 25, 3
След неколкоседмични размишления влязох в контакт с Мари 23, като просто й оставих моя адрес. Тя ми отговори със следното съобщение:
45464, 11126, 52319, 121054. На посочения адрес се виждаше сива, мека, копринена повърхност, която леко трептеше като кадифена завеса, подухвана от вятъра в ритъма на далечни акорди на медни инструменти. Композицията вдъхваше едновременно спокойствие и лека еуфория и за известно време потънах в съзерцание. Преди да успея да й отговоря, тя ми изпрати второ съобщение:
72288, 2726376. Сред развалини, където стърчаха скелетите на високи и сиви блокове със зеещи прозорци, гигантски булдозер избутваше кални маси. Увеличих леко огромната жълта машина със закръглени форми, наподобяваща играчка с дистанционно управление — изглежда, в кабината нямаше шофьор. Сред черната кал лежаха човешки скелети, разпръснати от отвала на булдозера; като увеличих още малко образа, забелязах бедрени кости, черепи.
„Това виждам от прозореца си“ — ми написа Мари 23, без да ме предупреди и да кодира посланието си. Бях изненадан; значи беше от малкото неохора, които живееха в старите градски квартали. Разбрах също така, че Мари 22 никога не беше говорила на тази тема с предшественика ми; поне в коментара й не се споменаваше нищо такова. „Да, живея в развалините на Ню Йорк — отговори ми Мари 23. — Точно в центъра на онова, което хората са наричали Манхатън…“ — допълни тя след малко.
Очевидно този факт няма голямо значение, защото не можеше й дума да става неохората да напускат резиденциите си; лично аз обаче съм доволен, че живея в естествена обстановка, казах й аз. Ню Йорк не бил толкова неприятен, отговори ми тя; от началото на Голямата Суша духал много силен вятър, небето постоянно се променяло, тя живеела на много висок етаж и дълго наблюдавала движението на облаците. Някои химични заводи, разположени, ако се съди по разстоянието, в Ню Джърси, продължавали да функционират; при залез-слънце замърсяването придавало на небето странни розово-зелени оттенъци; а много далеч на изток още съществувал океанът, освен ако не ставало дума за оптическа измама, но когато времето било много хубаво, понякога се виждало леко блестене.
Попитах я дали е успяла да прочете докрай животописа на Мари 1. „Да, да… — отговори ми тя веднага. Бил много кратък, почти три страници. — Изглежда, е имала дарба да пише стегнато…“
Това също беше необичайно, но възможно. Обратно, Ребека 1 беше прочута с животописа си от повече от две хиляди страници, обхващащи период от три часа. За това също няма никакво разпореждане.
Даниел 1, 15
Сексуалният живот на мъжа се дели на две фази: първата, когато еякулира твърде рано, втората, когато не му става. През първите седмици от връзката ми с Естер забелязах, че съм се върнал в първата фаза, макар че отдавна бях убеден, че съм навлязъл във втората. От време на време, докато вървях до нея в някой парк или по плажната ивица, ме обладаваше необикновено опиянение, имах чувството, че съм на нейните години, и вървях по-бързо, дишах дълбоко, не се прегърбвах и говорех високо. Друг път, обратно, виждайки отраженията ни в огледалото, ме обземаше погнуса и със затаен дъх се свивах под одеялото; изведнъж се чувствах толкова стар, толкова отпуснат. Общо взето, тялото ми беше доста запазено, нямах грам тлъстина и дори имах няколко мускула; но задникът ми беше отпуснат и най-вече ташаците ми увисваха все повече и повече и това бе непоправимо, никога не бях чувал, че това може да се лекува; и все пак тя лижеше тези ташаци и ги милваше, без да показва никакво смущение. Нейното тяло беше така свежо, така гладко.