Възможност за остров

Вечеряхме заедно в един рибен ресторант в Сан Хосе. Робер Белгиеца клатеше глава и почти не участваше в разговора ни; беше наблъскан с успокоителни. Патрик ми напомни, че зимният стаж ще се проведе след няколко месеца в Ланзароте и че те разчитат на присъствието ми, пророкът отново му говорил по този въпрос миналата седмица, направил съм много добро впечатление и този път щяло да бъде наистина грандиозно, щели да дойдат привърженици от цял свят. Естествено, Естер също била добре дошла. Тя никога не беше чувала за сектата и затова изслуша с интерес същността на доктрината й. Патрик, вероятно разгорещен от виното („Тесоро де Буляс“, много силно вино от областта Мурсия), особено наблегна на сексуалните аспекти. Любовта, която проповядвал и препоръчвал пророкът, била истинска, не собственическа — ако наистина обичаш една жена, нима не трябва да се радваш, че тя изпитва удоволствие с други мъже? Тя също съвсем искрено ще се зарадва, че ти се задоволяваш с други жени. Познавах този вид тъпотии, бях водил мъчителни разговори с журналистите по времето, когато вкарвах анорексични секслюбителки в скечовете си. Робер Белгиеца одобрително и отчаяно клатеше глава; той, който вероятно никога не беше докосвал друга жена освен собствената си, понастоящем покойница. Той несъмнено щеше много бързо да умре в старческия си дом в Брабант, анонимно тънещ в пикнята си, дано успееше да се спаси от издевателствата на санитарите. Фадиах също изглеждаше съвсем съгласна, топеше скаридите си в майонеза и лакомо облизваше устни. Изобщо не знаех какво мисли за всичко това Естер, предполагам, че теоретичните дискусии по тези въпроси й се струваха абсолютно старомодни и, честно казано, и аз бях на същото мнение — макар и по други причини, свързани с отвращението ми към теоретичните дискусии изобщо. Все по-трудно ми беше да участвам или дори да се преструвам, че ме интересуват. Вероятно можех да възразя, че несобственическата любов е възможна само ако живееш в наситена с наслада атмосфера и не изпитваш никакъв страх и особено страх от самотата или смъртта. Преди няколко години със сигурност щях да се аргументирам, но сега нямах сили и във всеки случай нямаше значение, Патрик беше на градус, опияняваше се от словото си, рибата беше прясна и ние прекарвахме така наречената приятна вечер. Обещах, че ще дойда в Ланзароте. С великодушен жест Патрик ме увери, че ще се ползвам от необикновено ВИП отношение; Естер не знаеше дали ще дойде, по това време може би щяла да има изпити. На раздяла дълго стисках ръката на Робер, който промърмори нещо неясно; той леко трепереше, въпреки че беше топло. Мъчно ми беше за този стар материалист с изпито от мъка лице; косите му изведнъж бяха побелели. Оставаха му още няколко месеца, може би седмици. Кой щеше да съжалява за него? Малко хора, може би Хари, който щеше да се лиши от забавни, банални, не особено разгорещени спорове. В този момент осъзнах, че вероятно Хари би понесъл по-леко смъртта на жена си; той можеше да си представи Хилдегард свиреща на арфа сред ангелите Господни или — в по-духовен вариант — сгушена в някой ъгъл на точката Омега, нещо от този род; за Робер Белгиеца ситуацията нямаше изход.