Възможност за остров
- Автор: Уэльбек Мишель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Възможност за остров». Краткое содержание книги:
При серийните същества любовта лесно се класифицира, но рядко се среща. Чрез кучетата ние отдаваме почит на любовта и на възможността за съществуването й. Какво е кучето освен устройство за любов? Представят му някакво човешко същество и му възлагат задачата да го обича и колкото и грозно, извратено, недъгаво или глупаво да е то, кучето го обича. Тази му черта била толкова изненадваща и изумителна за хората от древната раса, че повечето — всички свидетелства го доказват — също обиквали кучето си. Следователно кучето било устройство за любов с увличащ ефект, но той се отнасял само за кучетата и не се разпростирал върху останалите хора.
Няма по-често разработвана тема от любовта както в животописите на хората, така и в литературния корпус, който са ни оставили; разглежда се както хомосексуалната, така и хетеросексуалната любов, без до ден-днешен да се открие съществена разлика между тях; няма по-изследвана и по-оспорвана тема, най-вече през финалния период на човешката история, когато циклофреничните колебания относно вярата в любовта станали постоянни и шеметни. С една дума, никога никаква друга тема не е занимавала толкова много хората; дори парите, дори насладата от битките и славата, споменавани в човешките животописи, не могат да се сравнят с нея по драматичната си сила. Изглежда, че за хората от последния период любовта е била апогеят и невъзможното, съжалението и благодатта, фокусът, където се съсредоточавали всяко страдание и всяка радост. Животописът на Даниел 1, задъхан, болезнен, често невъздържано сантиментален и откровено циничен, противоречив от всякаква гледна точка, е характерен в това отношение.
Даниел 1, 14
За малко не наех друга кола, за да посрещна Естер на летището в Алмерия; боях се да не й направя лошо впечатление с моя „Мерцедес 600 SL“, както и с басейна, джакузито, и изобщо с показния лукс, характерен за начина ми на живот. Заблуждавах се — Естер беше реалистка; знаеше, че съм имал успех, и логично очакваше да живея нашироко; тя познаваше всякакви хора, някои много богати, други много бедни, и приемаше нещата такива, каквито са; приемаше тази несправедливост, както и останалите, съвсем просто. Моето поколение все още не се беше отърсило от разнообразните дебати за най-справедливия икономически строй, завършващи неизменно със съгласие за предимството на пазарната икономика — и подкрепяни от безспорния аргумент, че народите, на които се бяха опитали да наложат друг вид организация, при първа възможност я бяха отхвърлили незабавно и дори с известна показност. При поколението на Естер самите дебати бяха изчезнали; за нея капитализмът беше естествена среда, в която тя се движеше с лекотата, която беше характерна за нея във всичките й житейски постъпки; една манифестация срещу плановете за предстоящи уволнения би й се сторила толкова абсурдна, колкото и демонстрация срещу застудяването на времето или срещу нашествията от скакалци в Северна Африка. Беше й чужда всяка мисъл за колективна борба, струваше й се очевидно, че за парите, както и за всички основни житейски въпроси, всеки трябва да се бори и оправя сам, без да разчита на никого. За да свикне с това, тя се придържаше към по-голяма финансова независимост и въпреки че сестра й беше по-скоро богата, тя още от петнайсетгодишна възраст държеше да печели сама джобните си пари, да си купува сама дрехи и дискове, дори и ако трябваше да върши досадни неща, като да раздава рекламни диплянки или да разнася пици. Тя не стигна дотам, че да плати своята част от сметката в ресторанта, нито нещо подобно; но още от началото почувствах, че твърде скъп подарък щеше да я смути като лека заплаха за независимостта й.
Беше облечена с плисирана синьо-зелена минипола и тениска „Betty Boop“. На паркинга на летището се опитах да я прегърна; тя се смути и бързо се отдръпна. Докато слагаше куфара си в багажника, вятърът повдигна полата й и ми се стори, че не носи бельо. След като седнах зад волана, я попитах така ли е. Тя кимна с глава, усмихвайки се, вдигна полата си до кръста, леко разтвори бедра: космите на котето й образуваха малък, добре оформен рус триъгълник.