Довършителката

Мислите ми бяха прекъснати от чукане по вратата. Обърнах се сепнато. Дали нямаше да се окаже, че старият ни дом е конфискуван от Съвета? Или че ще трябва да го освободя, защото съм твърде малка да живея сама?

Отворих и заварих Роман Пикус да стои на прага.

– Да? – рекох колкото се може по-небрежно.

– Каква муха ти е влязла в главата, Вега? – попита той, местейки цигарата си с Пушливо биле от единия ъгъл на устата в другия.

– В смисъл? – попитах невинно.

– В смисъл да се местиш от Общежитието тук, разбира се.

– Луун не ме пускаше вътре с кучето, затова нямах друг избор.

Роман погледна към Хари Две, който се бе наежил и оголил малките си зъбки. Личеше, че отсега има отличен вкус по отношение на Уъговете.

– И зарад това зверче си сменила всички удобства с някакъв коптор?

– Поне си е мой коптор.

– Още си малка да живееш сама.

– Справям се сама още откакто отведоха родителите ми в Приюта. Да не мислиш, че Какус Луун се е грижил за мен? Още повече, сега без Джон ще ми е по-леко. А ако Съветът не е съгласен, може да ми го каже директно.

– Като стана въпрос – изгледа ме хитро Роман, – научи ли вече за брат си?

– Той сега живее при Моригон.

– Остарели са ти новините – рече тържествуващо той. – Говоря за повишението му.

– Повишение?

– Значи не знаеш, а?

Естествено, изгарях от любопитство, но не ми се щеше да му доставям удоволствие, като го покажа. Той хвърли фаса пред прага ми и го смачка с тока на ботуша си. После важно извади от джоба на мазното си палто лула, натъпка я с още Пушливо биле от онова, което сам продаваше на Уъговете три пъти по-скъпо, отколкото струваше, и се зае самодоволно да я разпалва. Накрая в нощния въздух се заизвиваха гъсти кълба дим.

– Та относно повишението на Джон – започна и отново млъкна, дръпвайки още два пъти от лулата, за да ме накара да чакам. Идеше ми да грабна нещо тежко и да го халосам по главата. – Направиха го специален сътрудник на Съвета.

В първия миг останах като замаяна, но бързо се окопитих.

– Но той е още Младок. Не може да заема такава длъжност.

– Нали тъкмо това ти обяснявам, Вега – рече снизходително Роман, – затова са го нарекли специален. Не бери грижа, всичко е официално, както си му е редът, с подписи и печати. Тансий го предложил, с благословията на Моригон. Останалите, щат не щат, го одобрили, с пълно единодушие. Къде ще ходят? Дори Кроун гласувал „за“, а този Уъг не се съгласява лесно.

– И какво точно прави един „специален сътрудник“ на Съвета? – попитах свъсено. Нарочно се преструвах на недоволна, защото знаех, че докато смята, че ме разстройва, ще продължи да говори и да ме зарежда с подробности.