Сняг през април
- Автор: Пилчер Розамунда
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 978–954–398–311–7
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Сняг през април». Краткое содержание книги:
Красивата Керълайн се отправя на рисковано пътуване към Шотландия, за да открие своя по-голям брат, когото не е виждала от години. Тя се надява бързо да се справи с тази задача и да се завърне навреме в Лондон за собствената си сватба. Но капризното шотландско време се оказва сериозно препятствие за младата шофьорка и малкият й автомобил се озовава в дълбока пряспа.
Спасителят на Керълайн е млад мъж, който изживява семейна трагедия. И двамата герои са на път да сторят големи грешки с живота си, но дали пък няма да успеят заедно да спасят себе си!
– Да, предполагам, че би трябвало да е така. Но аз те познавам твърде отдавна, за да разигравам престорена свенливост и да увъртам. И имам чувството, че тази наша нова среща, когато никой от нас не очакваше да се намерим, означава нещо. Част от някакъв замисъл. Имам чувството, че Чарлз е имал предвид това да се случи.
– Но този, който винаги те е обичал, беше именно Чарлз.
– Точно това имам предвид. И Чарлз е мъртъв.
– Щеше ли да се ожениш за него, ако беше жив?
Тя не каза нито дума, само обви ръце около врата му, наведе главата му и го целуна по устата. Безкрайно изненадан, той се поколеба за миг, но само за миг. Това беше Лиз, ароматна, зашеметяваща, безкрайно привлекателна. Оливър я обгърна с ръце и я привлече до себе си, стройното й тяло се притисна в неговото, и в този миг той си каза, че тя вероятно е права. Може би тази бе посоката, в която животът му трябваше да върви, и вероятно наистина това беше, което Чарлз бе искал да се случи.
***
Съвсем естествено, той се прибра вкъщи късно за обяд. Кухнята бе празна, масата – сервирана само за него, от печката идваше чудесна миризма на готвено. Тръгна да потърси госпожа Купър и я откри в детската стая, да събира старите играчи, които Джоди бе разхвърлял. Заприлича му на майка, лишена от децата си.
Той подаде глава през вратата.
– Закъснях, съжалявам.
Тя го погледна над кутията с кубчета, които старателно прибираше.
– О, няма значение. – Звучеше апатично. – Има само овчарски пай. Оставих го в студената фурна, можете да хапнете, когато ви се прияде.
Беше се разстроила много, когато предната нощ Оливър й каза, че Клайбърн са заминали. От изражението й сега разбра, че все още не го е преживяла.
– Те сигурно вече са доста надалеч. Ще бъдат в Лондон тази вечер, ако няма много движение по пътищата – каза й той, опитвайки се да я успокои.
– Просто не мога да понасям къщата без тях – подсмръкна тя. – Сякаш това мъничко момченце е живяло тук цял живот. Като че ли Киърни се съживи отново от неговото присъствие.
– Разбирам – съчувствено каза Оливър. – Но те така или иначе трябваше да си тръгнат до ден-два.
– И дори нямах възможност да се сбогувам с тях. – Тя издаде такъв звук, като че ли всичко бе по вина на Оливър.
– Разбирам. – Той просто не можеше да измисли друго, което да кажа.
– И дори не се видя с брат си. Толкова много говореше за брат си Ангъс, а дори и не се видяха. Това просто ме поболява.
В устата на госпожа Купър подобни думи звучаха наистина сериозно. Изведнъж Оливър се почувства не по-малко разстроен от нея.
– Аз... – каза той вяло – аз ще отида да хапна малко овчарски пай.
На вратата си спомни защо бе дошъл да я търси и добави:
– О, госпожа Купър, не си правете труд да идвате тази вечер. Канен съм на вечеря в Роузи Хил....
Тя само кимна, явно прекалено разстроена, за да каже още една дума. Оливър я остави безутешно да подрежда и слезе долу. Почувства къщата празна и очакваща, сякаш, лишена oт шумното присъствие на Джоди, бе потънала в тъга, дълбока като тъгата на госпожа Купър.
***
Подготвена за вечерното парти, Роузи Хил грееше като вътрешността на кутия за бижута. Когато Оливър влезе в къщата, долови мириса на зюмбюли, видя купчината цепеници зад решетката на камината и веднага се почувства успокоен от топлината и уюта. Докато сваляше палтото си и го оставяше на един стол в салона, Лиз се появи откъм кухнята, носейки купа с лед в ръка. Тя спря, щом го видя, и грейна в блестяща усмивка.
– Оливър!
– Здравей.
Той взе раменете й между ръцете си и я целуна внимателно, като внимаваше да не размаже чистия контур на червилото й. Лиз имаше възхитителен аромат и вкус. Той я отдръпна леко от себе си, за да може да й се наслади по-добре. Носеше червен копринен гащеризон с висока яка, а на плътно прилепналите й, деликатни уши блестяха диаманти. Напомни му за дългоопашат папагал, райската птица с блестящи очи и лъскаво, пищно оперение.
– Подраних – каза той.
– Не си подранил. Идваш точно навреме. Другите все още не са дошли.
Той вдигна вежди.
– Другите?
– Казах ти, че това ще бъде официална вечеря.
Той я последва в гостната, където тя остави купата с леда на педантично подготвената масичка за напитки.
– Семейство Алфорд. Познаваш ли ги? Преместиха се да живеят в Рилкърк. Бизнесът му е свързан с уискито. Нямат търпение да се запознаят с теб. Е, да ти налея ли питие или по-добре ти да си сипеш? Аз правя много специално мартини.