Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Йорк беше вторият град в Англия, с високи стени и процъфтяваща търговия, създал своя търговска класа, която се стремеше да си построи по-големи къщи и да наеме повече въоръжени мъже, за да защитава богатството си. С всеки изминал ден числеността на армията, разположена около града, се увеличаваше, макар че всички се държаха настрана от лечебницата за прокажени извън стените и отвориха широка пътека с колове и въжета, като така държаха на достатъчно разстояние гниещите ѝ жители от здравите войници.

Дери Бруър отпи от останалата пинта ейл, въздъхна и избърса устните си и малката брадичка, която беше пуснал. Космите излизаха сиви и това го притесняваше. От друга страна, признаваше, че е на петдесет и три, или поне някъде там. Боляха го коленете, а ръцете му бяха твърде къси, за да държи четивата си, но все още пазеше доброто си настроение.

Единственият друг човек в помещението бе окован във верига, закачена за стената, макар и не много стегнато. Букаите нямаха шипове, не бяха подплатени с желязо, за да разкъсват кожата му. Като брат на Уорик и благородник по право, лорд Джон Невил Монтагю беше твърде ценен, за да го нараняват. Дери си почистваше ноктите с миниатюрно, много остро ножче. Усещаше погледа на по-малкия брат на Уорик върху себе си всеки път, когато той си мислеше, че вниманието на шпионина е другаде. Не че имаше много за гледане в малката килия, която се намираше под търговската гилдия на Йорк. Единствената светлина идваше от процеп на нивото на улицата, който гледаше към някакъв частен двор, откъдето никой минувач не можеше да надникне. Тихо местенце беше и никой не можеше да ги види или чуе.

Дери се вгледа в халбата ейл и видя, че най-хубавото е на дъното. Устните на Джон Невил бяха напукани и разранени от облизване, цялата му уста беше тъмнорозова. Напитката първоначално беше за него, но Дери почувства жажда, а всеки знаеше, че каквото си изпил, не е загубено напразно.

— Буден ли си, милорд? Пазачите казаха, че пак си викал да ти признаят правото и да ти доведат свещеник или някой подобен. Откупът не е платен още, Джон. И докато не го платят, ще те държим жив и ще ти дадем някакви удобства, както може да се очаква за мъж с твоето положение. Или пък бих могъл да дам това ножче на нашата кралица и да я оставя сама да те погъделичка с него в някои части, какво ще кажеш? Тя ще си отреже тази набръчкана малка торбичка, та да си забоде на нея иглите, няма да му мисли много. И не мисля, че ще откаже, а?