Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Едуард се извисяваше значително над Джордж Невил, с щръкнала безразборно коса, без шлем, който да я приглади надолу. Младият херцог на Йорк виждаше чак до дъното на огромната зала, осветена със стотици свещи, тъй че цялото това отекващо пространство блестеше като златно.

Кралската пейка беше обикновена мраморна седалка, изтеглена край високата маса, която на ширина беше колкото две легнали едно до друго тела. Той седеше зад масивната дървена повърхност, леко наклонен напред, тъй че ръкавиците му опираха в черния дъб, а раменете му бяха приведени като крилете на граблива птица.

Новината се разнасяше бързо. Членове на парламента вече бяха заели обичайните си места покрай стените, през големите врати настъпателно прииждаха също представители на закона, шерифи и търговци, и всеки по-авторитетен мъж, който се бе събудил в малките часове на нощта. Зад тях се виждаше тълпа от разтреперани граждани и всички те се боричкаха за по-добра видимост. Залата в Уестминстър можеше да побере хиляди, преди да се напълни, и мъжете и жените на града влизаха с провлачени крачки, търсейки местенце, където да застанат тихо и да наблюдават ставащото. Мълвата плъзна шепнешком из цял Лондон, носеше се на тичащи крака и от гърлата на пекари и деца, монаси и всички други, които бяха будни в този час.

Едуард се отпусна на пейката и подпря ръце на масата. Епископ Джордж Невил му подаде златен скиптър, взет от съкровищницата на Тауър. Въздишка премина през събраната на студа тълпа. Не е било лъжа. Родът Йорк претендираше за короната, докато крал Хенри Ланкастър беше още жив.

Масата бе направена за човек с размерите на Едуард, осъзна Уорик. Това беше високата маса, използвана в продължение на векове, втора по важност единствено след стола за коронации в абатството. Това щеше да дойде по-късно. Уестминстърската зала беше за клетвата. По усмивката на Едуард беше ясно, че е доволен. Уорик не можеше да отрече, че напълно се покрива с ролята, както бе настанен върху подиума над всички тях, целият облян в златна светлина под губещия се във висините купол.

Застанал изцяло пременен отпред и носейки епископския жезъл, Невил постави лявата си ръка върху рамото на Едуард. Посланието му беше ясно: Църквата застава зад Йорк. Младият херцог и наследник сведе глава и той започна благословията си, призовавайки светците да напътстват всички тях в мъдрост. Когато свърши, присъстващите се прекръстиха и вдигнаха поглед.

Предната вечер епископът му беше обяснил клетвата, която трябваше да каже. Едуард прояви нетърпение за подробностите, макар да разбираше добре всичко. Имаше нужда от огромен брой мъже, които да се бият за него. Само един крал на Англия можеше да призове цялата страна. Само кралят можеше да опразни селцата във всяко графство от техните стрелци и млади мъже.