Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Говоря сериозно, мили, не мислиш ли…
— И аз говоря сериозно.
Вратата се отвори и влезе доктор Нът.
— Време е за лягане, Дюк! Кажи лека нощ като добро момче!
— Здрасти, докторе. — Старк послушно се надигна, първия път не успя, едва прикри неуспеха си и се изправи, проклинайки наум. — Скот, имаме ли уоки-токи или радио с честотите на кулата?
— Разбира се, разбира се, че имаме. — Скот бръкна в едно странично чекмедже и му подаде малкото радио. — Ще държим връзка. Имаш ли телефон до леглото?
— Да. До скоро, мила — не, добре съм, ти остани за всеки случай, може да говорят на фарси. Благодаря. — В този момент погледът му се спря на нещо през прозореца. — Ей, я вижте!
За момент забравиха всичките си грижи. Остър като игла, несравним, с отпуснат нос за излитане, по пистата рулираше „Конкорд“, изпълняващ полет от Лондон за Бахрейн. При скорост 2500 километра в час, на височина 20 000 метра полетът от седем хиляди и сто километра траеше три часа и шестнадесет минути.
— Най-красивата птица на света — каза Старк, докато си тръгваше.
— Много бих искала поне веднъж да полетя с него — въздъхна Мануела.
— Така трябва да се пътува — рече сухо Скот. — Чух, че спират този полет от догодина, вярно ли е? — Вниманието му бе ангажирано главно с това да следи разговорите между Вили, Скрагър и Воси, там засега нямаше проблеми. От мястото си виждаше камиона с Ногьр, механиците, боята и шаблоните, който бързо се движеше към хеликоптерната площадка оттатък пистата. Там вече стоеше в готовност пожарна кола.
— Проклети идиоти! — каза с горчивина Гавалан. — Това шибано правителство не си знае интереса. Французите са същите. Трябва просто да отпишат разходите за изследвания и разработка — в действителност те са отписани — и при това положение самолетът ще си бъде съвсем добър бизнес за определени маршрути, при това безценен. От Лос Анжелос до Япония естествено, до Австралия, Буенос Айрес — също… някой видя ли вече нашите птички?
— Кулата има по-добър изглед, татко. — Скот пусна честотата на, кулата.
— „Конкорд“ 001, вие сте следващият за излитане. Bon voyage — говореше диспечерът. — Когато се издигнете, свържете се с Багдад на 119,9.
— Благодаря, на 119,9. — „Конкорд“ се движеше гордо, абсолютно уверен, че всички го гледат.
— Господи, струва си да го погледа човек.
— Кулата, тук „Конкорд“ 001. За какво е пожарната?
— Очакваме три хеликоптера на северната площадка, единият е на един двигател…
— … Искате ли да ги отклоним, докато излетите? — попита диспечерът от контролната кула. Казваше се Синклер, англичанин, бивш офицер от английските ВВС като мнозина от диспечерите на работа в залива.
— Не, благодаря, просто попитах.
Синклер — нисък, набит, оплешивяващ мъж, седеше на въртящия се стол зад ниско бюро с панорамен изглед към летището. На врата му висеше мощен бинокъл. Той го вдигна към очите си и го фокусира. Вече се виждаха трите хеликоптера, построили се във формата на буква V. Той бе разположил този с повредения двигател на върха на V — знаеше, че това е Скрагър, но се преструваше, че не знае нищо. Кулата около него бе изпълнена с първокласно радарно и комуникационно оборудване, телекси, трима стажанти от Шаргаз и един диспечер, също от Шаргаз. Диспечерът се беше съсредоточил върху екрана на радара, разполагаше другите шест самолета, които в момента бяха в системата.
Без да откъсва поглед от хеликоптерите през бинокъла, Синклер включи копчето за предаване.
— HSVT, тук кулата, как върви?
— Кулата, тук HSVT. — Гласът на Скрагър бе ясен и прецизен. — Няма проблеми. Всички индикатори на зелено. Виждам, че „Конкорд“ се приближава за излитане — искате ли да изчакам, или да избързам?
— HSVT, продължавайте захода при максимална безопасност. „Конкорд“, заемете позиция и чакайте. — Синклер се обърна към един от стажантите на Надземния контрол: — Мохамед, щом кацне хеликоптерът, ти го предавам, става ли?
— Да, саид.
— Имаш ли връзка с пожарната?
— Не, саид.
— Тогава веднага се свържи! Това е твое задължение. — Младежът започна да се извинява. — Не се безпокой, направил си грешка, минало е, действай сега!
Синклер регулира малко фокуса. Скрагър бе на петнадесет метра височина, заходът беше идеален.