Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Едва след като връзката с Лонг Пойнт беше възстановена, Карлстром научи, че самолетът е излетял, без да е презареден. Дотогава беше невъзможно да контактува с Келсо и да промени уговорките, без да рискува да се разкрие.
Бързо изпразващите се горивни резервоари осигуриха на Келсо повече от добро извинение за промяна на курса, но скайрайдърите бяха принудени да кацнат в снежна буря на около двеста мили на юг от избраната от Карлстром точка. Разгорещените разговори между Стив, Джоди и Келсо относно опасното им положение бяха записани, но тъй като те бяха прекъснали връзката преждевременно, сигналите на АМЕКСИКО не можеха да определят точно мястото, където бяха кацнали. И оттогава бяха изчезнали от ефира.
Сега, почти две седмици по-късно, Карлстром не знаеше, че Келсо — човекът, на когото разчиташе да поддържа връзка — лежи с изпотрошено тяло, завързан за самоделна шейна, а компактният, но мощен уоки-токи, който бе използвал с такъв добър резултат на Лонг Пойнт, се беше счупил при удара на самолета в един голям бор.
Като взе предвид действията на Брикман срещу неговите оперативни сътрудници на Лонг Пойнт, Карлстром реши да не изпраща повече „мексиканци“. Първите трима бяха осакатени само временно, но ако опитът на Брикман да открадне самолета се беше провалил, последиците можеха да са много по-сериозни — дори фатални.
При търсенето на помощта на Сайд-Уиндър за бягство от Ни-Исан с Кадилак и Клиъруотър Брикман беше говорил за необходимостта да стигне до Уайоминг, за да плени „третата цел“: Мистър Сноу — най-силния повелител, известен на Първото семейство. Ако това беше вярно, ако Брикман само се преструваше, че е променил позициите си, Карлстром можеше да предвиди ситуация, при която — за да укрепи доверието на племето М’Кол — той може би щеше да бъде принуден да вземе по-драстични мерки срещу всеки нов опит от страна на АМЕКСИКО да арестува Кадилак и Клиъруотър преди той да е в състояние да ги докара. Неговата първоначална задача беше да залови и тримата. Може би планът, който беше разработил, се нуждаеше от присъствието на Кадилак и Клиъруотър като уловка за хващане на Мистър Сноу…
Тъй да бъде. Ако Брикман вярваше, че може да измисли някоя хитрост, нямаше смисъл да изпраща висококвалифицирани хора, които можеха да се използват по-ефективно на други места. Много по-добре беше да му даде по-голяма свобода. Ако той докараше тримата, какво значение имаше дали щеше сам да си надене въжето на врата? Затова Карлстром — който се самоласкаеше, че неговият собствен непочтен ум е много по-остър от този на Стив — беше избрал „Луизианската дама“ да извърши издирване в района.
Тъй като Стив Брикман и приятелите му нямаха необходимите дрехи и оборудване да извършат дълго и мъчително пътуване посред зима, той може би щеше да реши да продължи самичък. Ако изпратеше сигнал, помощта — в каквито и размери да се искаше — щеше да бъде осигурена бързо и дискретно.
От друга страна, ако трябваше да се дадат необходимите жертви, те също щяха да се осигурят — от екипажа на „Дамата“.
Всичко това се градеше на допускането, че главните играчи са оцелели при принудителното кацане и свързаните с него опасности. От ежедневните си контакти с Роз Брикман, сестрата на Стив, Карлстром беше убеден, че са оцелели. Така че ако се изключеше някакво непредвидено бедствие, беше само въпрос на време кога Стив и Джоди Казан ще се явят пред старите си другари. Да… Щеше да бъде интересен тест на нейната лоялност и степента на неговото лицемерие и двуличие.
Докато двамата с Клиъруотър тичаха на север с ескортиращите ги воини, Кадилак видя двата патрулиращи скайхока да минават над тях. За момент мютите спряха и загледаха с отворена уста стрелолистите. Няколко воини насочиха арбалетите си, но Кадилак им викна да не хабят ценните стрели — самолетите бяха много високо, за да могат да пронижат кожите им.
От контактите с другите мюти в търговския пункт племето Коджак знаеше за стрелолистите и че тяхната поява предвещава появяването на някоя от ужасните железни змии, но до този момент на изток от Мисисипи не се бяха появявали стрелолисти. Това само по себе си беше учудващо, но какво търсеха те тук по време на Бялата смърт, когато, според Ши-Карго, железните змии — нахранили се с кръвта на Плейнфолк — изпълзяваха обратно в леговищата си под пустините на юг?
Водачът на хайката, Дет Лепард, махна на колоната да продължи. Стиснала зъби, но без да се оплаква — използваше душевните сили, които мютите притежаваха да блокират болката — Клиъруотър продължи да тича наравно с всички. До нея Кадилак със задоволство откри, че въпреки липсата на практика не се задъхва.