Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
След около час най-северният планерист видя долния край на езеро Мичиган. Нито той, нито другарите му бяха виждали някога толкова много вода. В центъра на извитата брегова линия, между базата на Изо Уантанабе в Бентън Харбър и легендарния Град на ледената дъга, от който произхождаха мютите на Ши-Карго, лежеше реперната точка Гари, Индиана.
На картата, която ръководителят на въздушните операции Бакстър бе показал на десетимата планеристи на инструктажа, реперната точка Гари се намираше по средата на горния край на защрихования правоъгълник, който на земята беше петдесет квадратни мили. Това беше районът за претърсване. Някъде в него бяха двата скайрайдъра — или цели, или на парчета. Първата задача на изпратения от „Дамата“ въздушен патрул беше да открие къде са паднали самолетите. След като направеха това, от тях се искаше да изяснят съдбата на петимата души, за които се знаеше, че са били на самолетите. Ако не лежаха мъртви под останките, трябваше да се предположи, че са живи и продължават пеша на запад. Тогава въздушното звено трябваше да положи максимум усилия да открие настоящото им местонахождение и да помогне за тяхното връщане.
Това е причината, продължи Бакстър, поради която инженерите бяха направили четири комплекта ски по чертежи, доставени им по видеовръзка от Хюстън/Гранд Сентрал, които да помогнат на самолетите да кацат и да излитат на сняг.
Гас Уайт зададе въпроса, който се въртеше в главата на всички:
— Има ли определено време за изпълнение на задачата, сър?
— Не. Ще останем тук толкова дълго, колкото е необходимо — отговори Бакстър.
Прозвуча зловещо. Тъй като никой не искаше да е навън, това означаваше, че останалата част от екипажа непрекъснато ще ги притиска да изпълнят задачата си, така че всички да могат да се върнат навреме у дома за посрещане на Нова година.
Но имаше и още нещо. Бакстър беше завършил инструктажа с още една задача. Докато са в района за търсене и по обратния път те трябваше да записват положението и големината на всички мютски селища и да отбележат нивото на надземна дейност. Но не трябваше, повтори той, при никакви обстоятелства не трябваше да атакуват наземни цели — дори ако са обстрелвани от земята, — без да получат изрично нареждане лично от него. Единствената ситуация, при която можеше да се използва оръжие, беше да се защитят при кацане за изследване на ясно идентифицирани останки от самолетите или за евакуиране на оцелели.
Страхотно… хиляди благодарности, сър…
Бакстър усещаше скритото недоволство на десетимата пилоти и лично за себе си зададе въпроса за смисъла от „неагресивни“ патрули, но не получи никакъв отговор от Хартман. Командирът на ешелона споделяше резервите му, но беше получил ясни и точни инструкции от СИНК-ТРЕЙН, който, от своя страна, действаше по заповед от Овалния кабинет. Карлстром, оперативният директор на АМЕКСИКО, беше главният двигател зад операцията за търсене на Стив и неговите другари, но получаваше нарежданията си от Орел Едно — кодовото име на Генералния президент. Акронимът АМЕКСИКО никога не се беше появявал на никой видеоекран или на разпечатка и тази „невидимост“ беше една от причините, поради които през столетията съществуването на организацията беше останало в тайна за всички, освен за малцината избрани.
От момента, в който Келсо беше предал своя таен сигнал за бедствие и беше съобщил на организацията какво става на Лонг Пойнт, сложната система на АМЕКСИКО за прехващане контролираше радиочестотите, използвани от двата откраднати скайрайдъра.
При кратката размяна на сигнали с Келсо от намиращите се на самолетите апарати не беше имало време да се провери количеството на горивото в двата самолета. Келсо беше инструктиран да симулира повреда в двигателя, която му дава приемливо оправдание за промяна на курса около езеро Мичиган, вместо да го пресече. След като Кадилак беше с Келсо, Брикман щеше да бъде принуден да го следва. Много зависеше от това как Келсо щеше да се справи със събитията, но той трябваше да се опита да кацне в Айова, колкото се може по-близко до Мисисипи.