Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив кимна замислено.
— Това решава въпроса за вас двамата и може би за Джоди и мен. Но Келсо остава на студа… или неговата „болест“ неочаквано ще бъде излекувана по чудо?
— Стига вече, Брикман. И двамата знаем само един лек за Келсо и…
— Я почакай! — викна Джоди.
Кадилак се обърна към нея.
— Не! Какво да чакам? Без мен и Клиъруотър животът ти не струва пукната пара! Дори ако Мистър Сноу беше тук, не би могъл да излекува Келсо. Той се нуждае от операция… и само твоите хора мога да я направят…
— Но…
— Виж! Няма да споря. Келсо е ваш проблем… и вие имате два дни да решите как да постъпите.
— Жалък дивак! — Джоди се хвърли напред, протегнала ръце към гърлото на Кадилак.
Стив видя, че Клиъруотър тича към тях, и застана между двамата.
— Спрете! Кристофър Кълъмбъс! Какво искате да направите — да провалите цялото споразумение ли?!
— Няма да ви позволя да го убиете!
— Млъкни! — изсъска Кадилак. — Прощавам ти за последен път. — Той още повече понижи глас. — Единственият шанс, който имаме да се измъкнем оттук живи, е да се преструваме, че сме онези, за които ни смятат. Което означава вие двамата да минете за Плейнфолк мюти и следователно — той я посочи с пръст — трябва да се държиш като мют. За Плейнфолк смъртта е само част от продължаващия цикъл на съществуване. Когато един воин е тежко ранен…
— Така ли? Е, в такъв случай ще трябва да се отървеш и от мен!
Кадилак махна с ръка.
— Това е положението. Аз направих каквото можах. По-нататък се оправяй ти, Брикман. — Той се обърна към дотичалата Клиъруотър и й изясни ситуацията.
Клиъруотър се опита да ги успокои.
— Джоди, моля те, знам какво изпитваш към Келсо, но ти само удължаваш агонията му. Ако ми позволиш да обясня…
— Не искам да слушам никакви обяснения! — изкрещя Джоди. — Вървете на майната си!
Стив я хвана за раменете.
— Джоди! Не викай!
Кадилак решително тръгна към водачите на мютската хайка. Насред път се обърна и повика Клиъруотър с властно махане на ръка. Клиъруотър му направи знак да почака — не искаше да тръгне, докато Стив не успокои Джоди.
— Говоря сериозно, Брикман. Няма да позволя да го убиете.
— Виж! Никой няма да убие Дейв. Обещавам ти! По този въпрос съм на твоя страна. Ще измислим нещо!
— Щом казваш. — Тя спря да се бори, но още трепереше от гняв.
— Добре. Сега се успокой. По дяволите… искам да кажа… след като преминахме през всичко това… ще е глупаво да се провалим сега.
Джоди го погледна възмутено и коленичи да провери как е Келсо. Беше заспал.
Клиъруотър отведе Стив настрана и каза:
— Ще се оправиш ли с нея?
— Да. Няма проблем. За теб се тревожа. Едва ходиш. Ще можеш ли да издържиш това тичане?
Тя сложи ръка на рамото му.
— Не се тревожи за мен. Нали знаеш, че „мютите не чувстват болка“? — Очите й се замъглиха. — Не искам да те оставя, но трябва да отида с Кадилак. Разбираш защо, нали?
— Естествено. Грижи се за него — и за себе си.
— Ще се върнем бързо. Обещавам.
— Разчитам на думата ти. — Стив й махна да тръгва. — По-добре побързай. Твоят другар и господар става нетърпелив.
Предвождани от шестима мюти и останалите двадесет и четирима отстрани, Кадилак и Клиъруотър затичаха през снега, без да се обръщат. Стив ги наблюдава, докато не изчезнаха зад един хълм, после се обърна към Джоди.
— Кадилак е прав — каза тя и метна на рамо едната раница. — Няма смисъл да спорим. Един повече или по-малко… какво значение има? Така мислят диваците. Очите й срещнаха очите на Стив. — Това е разликата между тях и нас, нали? Сигурно затова ние се водим добри, а те — лоши.
— Не е толкова просто, Джоди.
Тя се засмя подигравателно.
— За теб никога не е. Но ти всъщност не си вече един от нас, нали?
Хванаха въжетата на шейната на Келсо и тръгнаха към дърветата, без да кажат нищо повече.
Водени от Гас Уайт, четирите скайхока се издигнаха на пет хиляди фута и полетяха на изток успоредно един на друг, като всеки пилот поддържаше визуален контакт със съседа си. Четири десетина минути след излитането патрулът прелетя над Мисисипи — зацапана сива линия, която се виеше през покрития със сняг пейзаж като първа несигурна драскулка, направена от малко дете върху чисто бял лист.