![Заговор [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/8/zagovor-bg-download.jpg)
Заговор [bg]
- Автор: Кук Робин
- Серия: Д-р Мариса Блументал #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 9789549625226
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Заговор [bg]». Краткое содержание книги:
Както винаги, Кук не се бои да хвърли камък в средата на блатото и да извади на показ мрака под гладката повърхност... Стряскащ, актуален, плашещ... Кук е майстор. New York Times
— Сравни ли американския с африканския щам? — попита го тя.
— Още не.
— Имаш ли същия тип диаграми, или карти за тях?
— Разбира се. — Той отиде до шкафа с папки и дръпна долното чекмедже. Беше толкова препълнено, че едва успя да извади няколко кафяви плика.
— Ето тук е от Судан, а тук — от Заир. — Той ги сложи на бюрото и седна на стола.
Мариса отвори първата папка. Картите й се видяха познати, но той посочи значителни разлики в почти всичките шест протеина на Ебола. Отвори втората. Тад се наведе напред и извади една от папките, свързани със Заир, след което я сложи до тази, която току-що бе попълнил.
— Не мога да повярвам. — Той взе още няколко папки и ги подреди в редица на бюрото си.
— Какво? — изгледа го Мариса.
— Ще трябва да пусна отново всичко това през спектрометъра утре сутринта, за да се уверя.
— Да се увериш в какво?
— Тук има почти пълна структурна хомология — угрижено сбърчи чело Тад.
— Моля те, говори на английски! Какво искаш да кажеш?
— Щамът Заир’76 е съвършено същият щам от твоите три епидемии.
Двамата се гледаха напрегнато няколко минути. Най-накрая Мариса заговори:
— Наистина ли ми говориш, че… Заир’76 е Финикс’от сега?!
— Това е невъзможно — смутено изрече Тад, поглеждайки отново картите.
— Но това, което казваш…
— Знам. Абсурд. Сигурно е статистическа грешка. — Той поклати глава, бледите му сини очи се върнаха върху Мариса. — Изумително е, това е всичко, което мога да кажа.
След като минаха по тесния коридор към главната сграда, Мариса накара Тад да я изчака в офиса й, докато напише кратко писмо.
— Кой е толкова важен, че се налага да му пишеш през нощта? — поинтересува се Тад.
— Искам да го направя, докато още ми е в паметта — каза Мариса. Тя сложи листа в един плик. — Ето така. Не се забавих много, нали? — Тя се разрови в чантата си за марка. Адресът беше: Инженерна лаборатория, Саут Бенд, Индиана.
— Защо, по дяволите, им пишеш?
— Искам малко информация за ХЕПА филтрите.
Тад спря.
— Защо? — В гласа му се долавяха нотки на тревога. Знаеше, че тя е импулсивна и се запита дали като я заведе в лабораторията не беше направил грешка.
— Хайде! — засмя се Мариса. — Ако Дубчек продължи да ми отказва използването на лабораторията с ограничен достъп, ще се наложи да си построя своя собствена.
Той понечи да каже нещо, но Мариса хвана ръката му и го избута към асансьорите.
9.
17 май
Мариса се събуди рано с чувство за цел. Беше великолепно пролетно утро и тя се възползва и излезе да потича с кучето си. Дори и Тафи изглеждаше радостен заради хубавото време и обикаляше около нея в кръгове, докато пресичаха квартала.
Когато се прибра вкъщи, тя си взе набързо душ, хвърляйки поглед към пуснатия телевизор, докато се обличаше; в осем и половина се отправи към Центъра и не след дълго вече седеше зад бюрото в офиса си. Искаше да провери дали има достатъчно достъпна информация за Ебола, за да пресметне статистическата вероятност от това вируса в САЩ да е същият като този в Заир през 1976-а година. Ако шансовете бяха пренебрежимо малки, както предполагаше, тогава имаше научна основа за нарастващи подозрения.
Но не стигна далеч. Върху бележника й на централно място бе поставена бележка. Тя я отвори и намери кратко послание, че трябва да отиде в офиса на Дубчек незабавно.
Тръгна към сградата на вирусологията. През нощта тясното оградено мостче беше създало у нея усещане за сигурност, но сега, на ярката слънчева светлина, телената мрежа я накара да се почувства като затворник. Секретарката на Дубчек още не беше дошла, затова Мариса почука на отворената врата.
Докторът седеше на бюрото, наведен над пощата си. Когато погледна нагоре, й каза да затвори вратата и да седне. Мариса се подчини, осъзнавайки, че през цялото време очите на Дубчек следят движенията й.
Офисът беше разхвърлян както винаги, с купчини препечатани научни статии навсякъде по пода. Безпорядъкът очевидно бе стил на Дубчек, макар че лично той винаги изглеждаше безупречно облечен.
— Д-р Блументал — започна той с нисък и овладян глас. — Разбрах, че миналата нощ си била в лабораторията с ограничен достъп.
Тя не каза нищо. Дубчек не й задаваше въпрос; той изтъкваше факт.