Заговор [bg]

Успя да го измъкне от лабораторията по вирусология за един ранен обяд.

— Просто трябва да опиташ отново — каза й Тад, когато му съобщи лошите новини веднага.

Тя се усмихна. Вече се чувстваше по-добре. Наивността му беше толкова мила.

Двамата тръгнаха към главния коридор. Едно от предимствата на ранното хранене беше, че в закусвалнята нямаше опашки.

Сякаш за изтезание на Мариса, един от десертите този ден беше крем карамел. Когато си избраха маса и започнаха да разтоварват препълнените си подноси, тя попита Тад дали е имал време да изследва съставките на крем карамела, който му бе изпратила от Финикс.

— Никаква Ебола — отвърна той лаконично.

Тя седна и си помисли колко лесно би било да открие, че някоя от компаниите доставчици на болнична храна е виновникът. Това би обяснило защо вирусът се появява отново и отново в болничните заведения.

— Не съдържа антитела на Ебола — повтори Тад. — Но трябва да те предупредя: Дубчек беше против работата и побесня. Мариса, какво става между вас? Случило ли се е нещо във Финикс?

Тя понечи да му разкаже цялата история, но отново реши, че така само ще влоши още повече нещата. Измъкна се, като обясни, че е станала неволният източник на новинарска версия, която е различна от официалната позиция на Центъра.

Тад отхапа залък от сандвича си.

— Да ни би да говориш за историята, че имало скрит източник на Ебола в Съединените щати?

Тя кимна.

— Сигурна съм, че вирусът е бил в крем карамела. Както съм убедена, че ще се сблъскаме с още епидемии.

Тад сви рамене.

— Изследванията ми изглежда потвърждават мнението на Дубчек. Бях изолирал РНК и капсидирани протеини на вируса от всичките три епидемии и изненадващото е, че всички са идентични. Което означава, че е замесен същият щам на вируса, а то на свой ред означава, че онова, което преживяхме, е всъщност една епидемия. Обикновено Ебола мутира в някаква степен. Дори при двете най-първи епидемии в Африка, в Ямбуку и Нзара, градове отдалечени на осемстотин и петдесет километра един от друг, става въпрос за съвсем леко различаващи се щамове.

— Ами инкубационният период? — възрази Мариса. — По време на всяка епидемия инкубационният период на новите случаи винаги се оказваше от два до четири дена. Имаше три месеца между конференцията в Сан Диего и проблема във Финикс.

— Така е — съгласи се Тад. — Но това не е по-голяма спънка от разкриването на това как вирусът се е озовал в крем карамела, и то в такава концентрация.

— Точно затова ти изпратих съставките.

— Но, Мариса — продължи Тад, — Ебола вирусът става неактивен дори при шейсет градуса по Целзий. Даже и да е бил в съставките по време на варенето, това щеше да го направи неефективен.