Заговор [bg]

— Добре — съгласи се той. — Кога искаш да отидем?

— Защо не сега?

Той погледна часовника си.

— Предполагам, че няма да има проблеми.

— След това можем да си вземем по едно питие — усмихна се Мариса. — Сега е мой ред да черпя.

Тя взе чантичката си, забелязвайки, че ключовете на Тад и пропуска му са на същата лавица до вратата.

По пътя към лабораторията в колата на Мариса Тад започна сложно обяснение на последните неща, с които се занимаваше в работата си. Мариса го слушаше с половин ухо. Други неща я интересуваха в лабораторията.

Както преди, двамата се подписаха на централния вход на Центъра и взеха главния асансьор, за да се изкачат до офиса на Мариса. Слязоха на нейния етаж и се спуснаха един етаж по-долу по стъпалата, след това отидоха във вирусологията. Преди Тад да отвори стоманената врата, Мариса повтори кодирания му номер: 43-23-39.

Тад я погледна удивен.

— Ама че памет!

— Забравяш — усмихна се тя. — Това са мерките ми.

Тад изсумтя.

Когато включи лампите и компресорите във външната наблюдателна зона, Мариса почувства същото безпокойство, както при първото си посещение. Имаше нещо плашещо в това място. Напомняше на научнофантастичен филм. Като влязоха в гардеробната, преоблякоха се мълчаливо, като първо надянаха памучните халати, а след това — скафандрите. Следвайки Тад, Мариса прикрепи въздушния маркуч към костюма.

— Действаш като професионалист с опит — каза Тад, светна вътрешните лампи в лабораторията, посочи на Мариса да отдели въздушния маркуч от костюма си и влезе в следващата камера.

Докато го чакаше в малкото помещение, където щяха да вземат по един душ с фенолов дезинфектант на излизане, тя изпита неочакван пристъп на клаустрофобия. Успя да се пребори с него едва когато се озоваха в по-широката главна лаборатория. Практическата й работа с вируси й беше от полза — по-голямата част от оборудването й беше позната. Разпозна инкубаторите за вирусни култури, хроматографския апарат.

— Насам — извика Тад, след като двамата се включиха към съответния колектор.

Той я заведе до един от лабораторните плотове, където стоеше сложна система от екзотична стъклария, и започна да обяснява как е отделил РНК и капсидираните протеини от Ебола вируса.

Мислите й препускаха. Онова, което наистина искаше да види, беше мястото, където съхраняват Ебола. Тя погледна заключената изолационна врата. Според нея трябваше да е някъде зад нея. Когато Тад свърши, тя го попита дали ще й покаже къде се съхранява вирусът.

Той се поколеба за миг.