Среднощна алея [bg]

— Не съм гладна — задъхано каза тя. — Да вървим. Чувстваше се дръзка и волна като малко дете, докато се качваше тичешком по стълбите, следвана плътно от Шейн, и когато той я сграбчи през кръста, бутна я в стаята си и затвори вратата с ритник, тя изписка от удоволствие. И като се сгуши още по-удобно в топлото му, кораво тяло, го целуна задъхано и бързо.

Той я целуваше така, сякаш животът им зависеше от това. Сякаш целуването беше олимпийска дисциплина и той бе твърдо решен да спечели медал. Някъде в подсъзнанието на Клеър едно гласче я предупреждаваше да внимава, казваше й, че отива прекалено далеч и че така само ще влоши нещата и за двамата, ала тя беше безсилна. Не след дълго двамата се озоваха върху леглото на Шейн. Силните му ръце си играеха с крайчеца на блузата й, милваха нежната кожа на корема й и отнемаха дъха й. И последната капчица воля се отцеди от вените на Клеър, когато той разпери пръсти и притисна длан към тялото й, изпълвайки я с неустоимо желание да почувства ръцете му навсякъде върху себе си. Върху всяка частица от тялото си. Сърцето й биеше учестено и Клеър усети, че започва да се замайва. Всичко бе толкова…

… съвършено.

Клеър се пресегна и повдигна блузата си. Бавно, оставяйки хладния въздух да погали голата й кожа.

Все по-нагоре, чак до ръба на сутиена й. Още по-нагоре.

Шейн я спря.

— Искам го — прошепна тя до устните му. — Моля те, Шейн, наистина го искам.

Клеър седна, вдигна ръце към сутиена си и го разкопча.

— Моля те!

Шейн се отдръпна от нея и също седна, свел поглед надолу. След малко вдигна глава и навлажни устни с езика си. Тъмните му очи бяха широко отворени и Клеър почувства, че не иска нищо друго, освен да потъне в тях.

— Знам — каза той. — Аз също го искам. Ала дадох дума и смятам да я удържа. Особено след като баща ти се зарече да ме застреля като куче, ако опитам нещо. — Шейн се усмихна горчиво. — Кофти е да си на мое място.

— Но… — Клеър усети как сутиенът й започва да се свлича и побърза да го задържи; беше едновременно наранена и ужасно смутена.

— Недей, Клеър — въздъхна Шейн. — Не искам да се правя на светец или нещо такова, повярвай ми. А и един светец щеше да купи презерватив и да се изповяда в църквата след това. Не е там въпросът. Искам да удържа на думата си, защото тя е всичко, което имам.

Клеър го желаеше с изпепеляваща, нажежена до червено страст, която не бе типична за нея, ала гласът на Шейн и начинът, по който я гледаше право в очите, превърнаха огъня, разгорял се в нея, в нещо чисто и сребристо-слънчево.

— Освен това — добави Шейн — презервативите ми свършиха, а и мразя да ходя на изповед.

При тези думи той я прегърна и закопча сутиена й с лекота, която издаваше завидна опитност.

Клеър го замери с една възглавница.