Бъдеще [bg]

Прехвърлям страниците на ресторантите и размишлявам защо ли ме вика Шрайер. И защо този път е избрал ресторант - публично място. И няма ли да ме арестува трибуналът, преди да успея да довърша вечерята си.

Прекарвам времето до вечерта в спортния комплекс.

Бягане, бокс, каквото и да е, стига да държи главата ми празна. Около мен има цяла армия хора, на които също им се иска да си избият от главата всички мисли и да ги заменят с гореща свежа кръв. Двайсет хиляди пътеки за бягане, три хектара силови тренажори, хиляда тенискортове, петдесет футболни стадиона, милиони тренирани тела. И такива места има сигурно във всяка трета кула.

Ваксината ни е направила вечно млади, но младостта още не означава сила и красота; силата се дава на онзи, който я изразходва, красотата е безкрайна война със собствената уродливост, в която всяко примирие е равносилно на поражение.

Да бъдеш затлъстял, да бъдеш хилав, да закраставееш и да се покриеш с пришки, да се изгърбиш или да изкривиш походката си - това е позорно и отвратително. Отношението към онези, които занемаряват себе си, е като към прокажени. По-отвратителна и срамна е само старостта.

Човекът се е изваял прекрасен външно и съвършен физически. Трябва да сме достойни за вечността. Разправят, че някога красотата е била отклонение и е привличала всеобщото внимание; какво пък, сега тя е норма. Със сигурност светът не е станал по-лошзаради това.

Спортните комплекси не са само развлечения.

Те ни помагат да си останем хора.

Заемам своето място - номер пет хиляди и триста - на пътечките за бягане. Тренажорите, макар и да са един до друг, са обърнати с лице към стената и всичките са снабдени с проекционни очила и звукоизолиращи наушници. Получава се удобно: всеки си е в свой свят, на никого не е тясно и макар че всички бягат към стената, всеки попада в света на своите блянове.

Аз също надявам очилата. Ще гледаме новините.

Репортажът отново е от Русия; там, изглежда, започват сериозни безредици. Камерата се прицелва към един мъртвец. Страхотно, на някого нещата му вървят още по-лошо, отколкото на мен. Отначало искам да превключа на нещо по-весело, но смъртта е пленяваща. Оставам на новините. Трябва да разбера какви се вършат там, при тях.

Репортажът е в стил „през собствен поглед“, както е модерно сега. Все едно зрителят е участник в събитията. Всичко е заснето така, сякаш аз дявол знае защо съм се озовал в тези опасни земи, а брадатият кореспондент е мой гид, който безцеремонно ме въвежда в течение на събитията. Ние с него седим на маса, скована от груби дъски, в малка стаичка, чиито стени са от някакъв странен материал - кафеникави, неравни. В очукан железен съд насред масата дими отровен буламач и брадясали варвари кусат с лъжици направо оттам в строг йерархически ред. Те ме поглеждат лошо, но не се намесват в разговора на репортера.