Дар за бурята [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-781-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:
— Вземи си палтото и излез с мен навън.
Изражението и тонът ѝ не допускаха спор. Усмивката на Флора изчезна.
— Случило ли се е нещо, Амая?
Тя не отговори, взе от закачалката в антрето палтото на сестра си и го хвърли в краката ѝ. Пренебрегвайки възраженията и въпросите на останалите, застана безмълвно на входа и изчака Флора да мине покрай нея. Последва я навън и затвори вратата зад гърба си.
— Може ли да знам за какво е това бързане?
— Престани с този театър, Флора, престани да се преструваш, че си нормален човек, и ми кажи какво си намислила.
— Не знам за какво говориш.
— Говоря за Фермин Монтес, говоря за мъжа, когото замалко не уби, говоря за полицая, който беше отстранен почти година заради теб.
Флора се овладя и доби обичайната си физиономия на човек, който всеки момент ще загуби търпение.
— Мисля, че не ти дължа никакво обяснение. Фермин е мъж, аз съм жена, а и двамата сме вече доста големички.
— Точно тук грешиш, сестро. Не забравяй, че аз бях там в нощта, когато Виктор умря, и знам какво стана в действителност, знам кое те накара да започнеш тогава връзката с Монтес. Това, което не разбирам, е защо го правиш сега. Остави човека на мира.
Флора се разсмя.
— Гледай ти, сестричке, не знаех, че таиш такива красиви чувства към Фермин. Нямаш никакво доказателство за случилото се в нощта, когато Виктор умря, не си го и представяш дори. Признавам, че може би не бях напълно откровена с Фермин, когато се запознахме, но тогава аз бях още омъжена и той го знаеше. Сега нещата стоят другояче и интересът ми е напълно почтен.
— Почтен, друг път. Че имаш интерес, имаш, вярвам ти, всъщност убедена съм, че това е думата, определяща отношението ти към околните, явно имаш някакъв интерес, след като искаш да се обвържеш с него, но това няма нищо общо с отношенията между мъжете и жените, защото ти, Флора, се интересуваш от нещо в по-различна опаковка: младо, русо и много красиво момиче. Или греша?
Обичайното презрение в погледа на Флора премина в ярост, не по-малко свирепа от тази, която гореше в очите на Амая и ги сродяваше може би за първи и единствен път. Когато заговори, мъката бе стиснала гърлото ѝ така, че гласът ѝ прозвуча задавен и прекършен от болката и гнева.
— Ти нямаш ни най-малка представа какво ме свързваше с нея, не смей да я споменаваш.
Амая я изгледа, смаяна. Флора изглеждаше съсипана, прегърбена като под непосилен товар, цялата светлина в нея бе угаснала и бе потъмняла пред очите ѝ, като налегната от тежка болест. Не беше за пръв път. При всяко споменаване на връзката ѝ с Ан реакцията на Флора беше винаги колкото преувеличена, толкова и искрена, затова Амая вече не се съмняваше, че каквото и да бе имало между двете, сестра ѝ никога не бе изпитвала по-голяма страст, страст, каквато нито един мъж не бе успял да събуди у нея, толкова опустошителна, че все още разкъсваше сърцето ѝ и ѝ бе дала сили да дръпне спусъка.
Тя я наблюдаваше мълчаливо. Когато стоиш пред човек, който се навежда да събере от земята остатъците от разбитата си на парчета гордост, няма място за много приказки. Флора се загърна в палтото си и поглеждайки я презрително за последно, седна в колата си, докато Амая снимаше с джиесема си предницата на автомобила.
20
Ибай се будеше много рано, понякога още преди разсъмване. После, към девет и половина-десет, обикновено се унасяше и спеше до обед, но през първите утринни часове беше усмихнат и приказлив и не спираше да бърбори. Амая го взе на ръце, затвори вратата на спалнята зад гърба си, за да поспи Джеймс още малко, и през следващите два часа се разхожда с детето из цялата къща, показвайки му всеки любим предмет, гледайки през прозорците водите на река Бастан, която течеше отсреща кротка и матова, с леденото си утринно сияние. Тананикаше му песнички, които измисляше в движение и в които се разказваше колко е хубаво момчето и колко много го обича мама. Малкият гледаше всичко с широко отворени очи и я даряваше с широки усмивки, съчетавани с нещо подобно на целувки, състоящи се в това, да залепва отворената си сочна устица върху бузите ѝ, на което тя отвръщаше с щастлив смях и стотици целувки по русата му главица, опивайки се от сладкото му ухание на бисквити и масло.
Предишната вечер не беше преминала така приятно. Видимото недоволство на Джеймс и на леля ѝ от срещата с Флора се бе проточило по време на цялата вечеря, по време на която само Рос, понеже не беше присъствала, се опитваше напразно да съживи разговора. Когато тръгнаха да си лягат и макар да им беше обяснила, че спорът ѝ с Флора няма нищо общо с погребението на Росарио, Джеймс я предупреди: