Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дар за бурята [bg]
Дар за бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дар за бурята [bg]

Электронная книга - «Дар за бурята [bg]». Краткое содержание книги:

Изминал е само месец от приключването на втория случай, при който инспектор Амая Саласар успява да си върне отвлечения син и да задържи сериен убиец. Животът като че ли се връща в нормалното си русло, но Амая чувства, че опасността не е отминала. И отново се оказва права. В полицията постъпват сведения за подозрителната ненадейна смърт на новородено момиченце в малкото селце Елисондо, край брега на река Бастан: изникват съмнения, че бебето е било удушено, бащата прави опит да открадне трупа, а прабабата свързва трагичното събитие с древна местна легенда за злия демон Ингума, дошъл да вземе поредната си жертва. Разследването на разигралите се светкавично събития ще доведе Амая и нейния екип до разкриването на редица подобни престъпления от миналото в същата долина и връзката им с порочни ритуали, извършвани скришом с години. Постепенно нестандартният полицай Амая Саласар ще подреди сложния пъзел от няколко привидно несвързани помежду си случаи и ще стигне до истинския източник на зловещите събития в долината на река Бастан. Баската писателка Долорес Редондо (р. 1969) е следвала право и… реставрации. В библиографията ѝ фигурират книги за деца, разкази и повести. През 2009 г. излиза дебютният й роман под заглавие „Los privilegios del ángel“ („Привилегиите на ангела“). „Невидимият пазител“ е първата книга от трилогията за Бастан, публикувана на испански от Дестино през 2013 г. Романът е преведен на 32 езика и постига зашеметяващ международен успех. Яркият талант на Редондо се потвърждава и от продълженията: „Зовът на костите“ и „Дар за бурята“. Писателката живее в Рибера Навара и вече работи върху следващия си роман.
1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 182
Перейти на страницу:

— Гледай ти — промълви Сабалса. — Трябва да кажа, че не очаквах подобна реакция от твоя страна.

— Ясно, сигурно заради развода ми. Може би си помислил, че покрай личния си опит имам лошо отношение към брака, и няма да отрека, че известно време беше така, но после научих едно нещо, което сега ще ти кажа: от всички човешки права най-важно е правото да грешиш, да осъзнаеш това, да го оцениш и да не смяташ грешката за доживотна присъда.

— Правото да грешиш… — повтори Сабалса, — само дето понякога с грешките си повличаш и други хора, какво се случва тогава с тях?

— Виж какво, момче, така е в тоя мръсен свят, ти си вземай решенията, бъркай, прави грешки, пък другите да му мислят.

Сабалса го погледа няколко секунди, претегляйки всяка негова дума.

— Добър съвет — отвърна.

Монтес кимна и стана, за да иде до бара да плати кафетата, но когато се обърна да погледне Сабалса, видя, че той е все така печален както преди, дори малко повече може би.

Дните започваха да се удължават и след залез-слънце вечерите се проточваха със загадъчно сребристо сияние, което караше реката да блести и обагряше в бяло и калаеносиво младите пъпки по дърветата пред широките прозорци на полицейското управление, на които Амая до момента не бе обръщала внимание. Тя се обърна с лице към кабинета, където бе свикала своя екип на съвещание.

Инспектор Ириарте, необичайно мълчалив, седеше много сковано, докато чакаше другите да дойдат, и през последните две минути не бе откъснал очи от доклада за аутопсията на Елена Очоа върху масата. Амая работеше с Ириарте малко повече от година и за това време бе започнала искрено да го цени. Той беше добър човек, чудесен професионалист, отговорен и коректен като малцина, техничен полицай, може би прекалено склонен да се съобразява с мнението на колегите си, за да бъде съвършен, но откакто го познаваше, никога не го бе виждала да губи самообладание.

Помисли си, че принципно Ириарте не беше много различен от съпруга ѝ. И той като Джеймс познаваше и приемаше мрачната страна на света, зловещото и трагичното в живота на някои хора, и по същия начин предпочиташе да се придържа в рамките на това, което му се струваше обяснимо, контролируемо. Творческият дух помагаше на Джеймс да приема предсказанията на Енграси или чудодейните способности на богинята Мари като дете, което се забавлява на спектакъл с фокуси, чийто главен изпълнител и водач непременно е човекът. Що се отнасяше до Ириарте, той може би го изпреварваше с една крачка и по всяка вероятност личният му избор да стане полицай се коренеше в простичката му представа за света, за семейството, за доброто, както и в твърдата решимост да ги брани на всяка цена. Сега го смущаваше не това, което пишеше в доклада за аутопсията, където Сан Мартин бе отбелязал „самоубийство чрез доброволно поглъщане на режещи предмети“, а онова, което бе видял на стоманената маса в Института по съдебна медицина на Навара.

Докато сядаха, Монтес поде тържествено.

— Шефке, ние носим някои дребни изненади. Тази сутрин посетихме двете семейства от доклада на Йонан и третото, което добави съдебната лекарка. Първите две живеят в същите селища, но са сменили домовете си. Най-напред отидохме при тези от Лекарòс, ония, дето имали друго дете и намекнали, че съдебните лекари въртят търговия с органи. Не знам къде са живеели преди, но сега притежават огромна къща. Измислихме, че е имало кражби в района, и ни пуснаха да влезем до гаража… С това, което струва само една от колите, паркирани вътре, бих могъл да се пенсионирам. Явно са в аптекарския бизнес. Тези от Арайòс не си бяха вкъщи, но очевидно също им е провървяло. Пазачът на имението ни каза, че били на почивка, но успяхме да видим къщата отвън и строящите се конюшни. Мъжът спомена, че се занимавали с търсене на газ в Южна Америка, затова не е чудно, че са отказали социалната помощ. Последната двойка също е доста заможна, става дума за семейството с жената, болна от рак, които нямали друго дете освен починалото. По онова време живеели в Елбете, сега са се установили в Памплона и техният случай е най-малко странен, понеже и двамата са адвокати. Не знам какъв ще е домът им, обаче кантората беше впечатляваща, апартамент от двеста и петдесет квадрата в най-скъпия квартал на града. Най-учудващото е, че съпругата, която уж била в терминален стадий през 1987 година, е не само жива и упражнява професията си, ами изглежда свежа като розова пъпка.

— Сигурен ли сте, че е същата жена? Съпругът може да се е оженил втори път.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 182
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)